Избрани разкази

Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, което се издава в Балъкесир. Впоследствие Сабахатин Али постъпва в училище за начални учители в Истанбул. След като го завършва, е назначен за учител в Йозгат.

През 1928 година е изпратен в Германия, за да учи немски език. Завръща се в Турция през 1930 година. Работи последователно като чиновник в дирекция Разпространение към Министерството на образованието, като драматург в Държавната консерватория. През тези години Сабахатин Али вече е на път да вдъхне нов живот на турската повест, придържайки се към реализма в литературата. Разказ за една гора е публикуван през 1930 година в списание Ресимли Ай, а повестта Воденицата излиза през 1935 година в издателство Ремзи Китапханеси. През 1932 година Сабахатин Али рецитира в град Коня свое стихотворение, заради което е арестуван и осъден с обвинение за нанесена обида на Ататюрк. През 1934 година започва работа в Дирекция по печата. На следващата година сключва брак с Алийе ханъм, а през 1937 година се ражда дъщеричката им Филиз Али. През 1938 година отново започва работа като учител, а през 1945 година е уволнен. През същата година негови стихове и разкази са публикувани в истанбулския вестник Маркопаша - издание за политически хумор. Заради публикациите му, срещу Сабахатин Али са заведени множество дела. През 1948 година е задържан. Остава в ареста цели три месеца. Властите не му разрешават паспорт, оказват върху него политически натиск, преследват го. Принуден е да напусне нелегално Турция. На път за Европа, малко преди да премине българо-турската граница, бива убит в района на Къркларели.

Приживе Сабахатин Али издава девет книги, драмата Есирлер (1936), публикувана в списание Варлък. Автор е на повече от седемдесет стихотворения. Неговите книги са преведени на много чужди езици. Някои от тях са: Воденицата (1935), Каруца (1936), Глас (1937), Нов свят (1943), Стъкленият дворец (1947), Юсуф от Куюуджак (1937), Дяволът в нас (1940), Мадоната с коженото палто (1943).

Подборката в настоящето издание е направена от следните негови книги:

• Воденицата (1935);
• Каруца - Глас (1943);
• Нов свят (1943);
• Стъкленият дворец (1947).

Заради една черна фланела
Воденицата
Младият огняр
Лястовици
Гъски
Канал
Каруцата
Жената-грамофон
Апартамент
Коли за по пет гроша
Арап Хайри
Стената
Топла вода
Асфалтов път
Глас
Една лунна нощ
Певицата Мелек
Айран
Сън
Нов свят
Портокал
Един бял кораб
Щастливото куче
Вълкът и агнето
Луничавата
Чиркиндже
Любовна приказка
Смъртта на великаните
Приказка за овце
Стъкленият дворец