Неустоим роман за жена, чийто привидно съвършен живот се срива, но тя успява да се издигне над трудностите! Дарси Грей е преуспяваща инфлуенсърка, харесвана от повече от милион последователи заради безупречния ѝ вкус и искрено отношение. На четиридесет и две, в много отношения тя има живота, който е искала. Дарси и съпругът ѝ, Чарлс Грей, магнат и собственик на универсални магазини, са могъща двойка в Манхатън и на международната сцена. Любимите им близначки учат в чужбина - Пени в Хонконг, а Зои - в Сорбоната в Париж. По повод двайсетата годишнина от брака им, Дарси решава да замине за Рим, за да изненада ... |
|
|
Танър Хюз е отгледан от баба си и дядо си, чиито стъпки следва, за да стане армейски рейнджър. Прекарал е целия си живот в чужбина и е най-щастлив, докато скача от приключение на приключение, без желание да се установи някъде. Но преди баба му да почине го призовава да открие къде принадлежи и разкрива името на бащата, когото той никога не е познавал - и къде да го намери. Танър поема към Северна Каролина, където среща Кейтлин Купър, самотна майка и лекар. Двамата веднага усещат силна връзка помежду си. Танър искрено желае да чуе историята на Кейтлин, а за нея той е загадъчен и вълнуващ... но си заминава след само ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
"На моята внучка. Мила моя Катерина, Казват, че когато носиш името на някого, наследяваш неговия характер и късмета му. Не знам дали е истина, но много ми се иска да бъдеш толкова щастлива, колкото аз съм била през живота си. Да бъдеш обградена от най-добрите приятели, да срещнеш истинската любов и да имаш най-прекрасните деца. Надявам се, че един ден, когато прелистваш тази книга, няма да се срамуваш, че носиш моето име. Обичам те!" Катерина Евро Диляна Ценова Гогова е завършила история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Журналистическата ѝ кариера започва от студентското ... |
