Там, където свършва морето. Разкази

Книгата с разкази Там, където свършва морето е дебютна за авторката Зарина Василева.

"Разказите в дебютния сборник с разкази Там, където свършва морето на Зарина Василева са едновременно леки, цветни и ефирни като сапунени мехурчета, но и изпълнени с толкова много смисъл и житейска реалност, че натежават като камъни, като олово, като... неизбежен размисъл за нещата от битието, който те държи здраво стъпил на земята. И ти се плаче, и се усмихваш, и си припомняш за вярата в доброто и човещината. Тежат думите на Зарина, движат се, също като клавишите на пишеща машина, видяла хиляди човешки съдби и описала ги с мастило върху листите. Удрят, оставят своя отпечатък, пречистват те. И вече си готов да полетиш."
Ива Спиридонова, редактор

"Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник Там, където свършва морето изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина."
Деян Енев

"В тези деветнайсет истории съизмерих себе си с всеки от главните герои, не защото приличам или не приличам на тях, а защото ги познавам лично, преди да ги срещна в книгата. Те носят други имена, живеят в други градове, щастливи са, но и нещастни, не ме помнят. Но аз ги помня. Ще ги помня още много дълго. Защото ги срещнах отново тук, претворени от сърцето и мислите на Зарина Василева. Нищо не е случайно. Тази книга е урок не само за мен - урок е за всички, които сме забравили колко е важно да се родиш човек, да бъдеш човек и да останеш такъв докрая. Урок по човечност, алтруизъм и пълно приемане на другия, различния, гонения, отхвърления, необичания, изоставения, неживия.

Винаги всичко може да ни се случи, винаги може нас да сочат с пръст и да се присмиват зад гърба ни, дори да ни забравят, когато си отидем от света. Именно тези деветнайсет истории са напомнянето, от което имаме нужда през целия си път - всяка наша среща да е опит, а не болка; всяка наша дума да носи радост, а не тъга; всеки наш жест да строи мост, а не бездни."
Симеон Илиев Аспарухов

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

Зарина Василева е родена в Пловдив. Доктор е по онлайн журналистика и хоноруван преподавател в катедра Пресжурналистика и книгоиздаване на ФЖМК към СУ Св. Климент Охридски. Дългогодишен журналист и комуникационен експерт, носител на няколко журналистически и литературни награди. Има публикувани разкази в редица литературни издания и сайтове.

"Глъчката от плажа се блъска толкова ожесточено във вълните, че почти успява да ги заглуши. Те настървено протягат посинени пръсти към брега и отнасят малки късове от него в индиговия си скут. Детски смях се пръска като шепа мъниста, викове на притеснени родители разрязват въздуха с тона на изморен трион, писък на обичано момиче и гърлен кикот на обичащо момче се гонят по плажа, сподавено мърморене шупти под нечий чадър.

Тя е сама. Седи на плажния бар с гръб към морето и разучава с научен интерес течността в чашата си. След всяко отпиване красивото ѝ лице се сгърчва в мъчителна гримаса и я превръща в малко момиченце, което се бори с горчиво лекарство. Вдига поглед от питието си, само за да подкани бармана. Той вече едва прикрива смущението си, но безмълвно налива поредна чаша. Тя се взира в напитката си, все така гърбом към целия живот на брега. С всяка следваща чаша младостта се стича от лицето ѝ и то заприличва на безформено парче стъкло, загубило очертания в грубите шепи на морето.

Погледът ѝ блуждае, едновременно примирено и неспокойно, наоколо. Поглед на удавник, който стръвно се впива във всичко, което може да го спаси, но все повече помътнява от ужаса на безпомощността. Движенията ѝ са бавни, накъсани като запис на стар винил, дори столът под нея проскърцва вяло като забравен грамофон. Допива последната глътка от поредната чаша. Отвращението състарява устните и обрамчва в ситни бръчици, като в трънни венци, очите ѝ. Оставя небрежно няколко банкноти на бара и почти невидимо кимва на бармана. Стъпва мудно и провлачва краката върху горещия пясък, който лакомо поглъща стъпките ѝ. Спира едва когато, вече навлязла в морето, усеща хищните вълни кръвожадно да се увиват около глезените ѝ."
Из книгата