Там, където свършва морето. Разкази

Книгата с разкази Там, където свършва морето е дебютна за авторката Зарина Василева.

"Разказите в дебютния сборник с разкази Там, където свършва морето на Зарина Василева са едновременно леки, цветни и ефирни като сапунени мехурчета, но и изпълнени с толкова много смисъл и житейска реалност, че натежават като камъни, като олово, като... неизбежен размисъл за нещата от битието, който те държи здраво стъпил на земята. И ти се плаче, и се усмихваш, и си припомняш за вярата в доброто и човещината. Тежат думите на Зарина, движат се, също като клавишите на пишеща машина, видяла хиляди човешки съдби и описала ги с мастило върху листите. Удрят, оставят своя отпечатък, пречистват те. И вече си готов да полетиш."
Ива Спиридонова, редактор

"Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник Там, където свършва морето изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина."
Деян Енев

"В тези деветнайсет истории съизмерих себе си с всеки от главните герои, не защото приличам или не приличам на тях, а защото ги познавам лично, преди да ги срещна в книгата. Те носят други имена, живеят в други градове, щастливи са, но и нещастни, не ме помнят. Но аз ги помня. Ще ги помня още много дълго. Защото ги срещнах отново тук, претворени от сърцето и мислите на Зарина Василева. Нищо не е случайно. Тази книга е урок не само за мен - урок е за всички, които сме забравили колко е важно да се родиш човек, да бъдеш човек и да останеш такъв докрая. Урок по човечност, алтруизъм и пълно приемане на другия, различния, гонения, отхвърления, необичания, изоставения, неживия.

Винаги всичко може да ни се случи, винаги може нас да сочат с пръст и да се присмиват зад гърба ни, дори да ни забравят, когато си отидем от света. Именно тези деветнайсет истории са напомнянето, от което имаме нужда през целия си път - всяка наша среща да е опит, а не болка; всяка наша дума да носи радост, а не тъга; всеки наш жест да строи мост, а не бездни."
Симеон Илиев Аспарухов

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

Зарина Василева е родена в Пловдив. Доктор е по онлайн журналистика и хоноруван преподавател в катедра Пресжурналистика и книгоиздаване на ФЖМК към СУ Св. Климент Охридски. Дългогодишен журналист и комуникационен експерт, носител на няколко журналистически и литературни награди. Има публикувани разкази в редица литературни издания и сайтове.

"Глъчката от плажа се блъска толкова ожесточено във вълните, че почти успява да ги заглуши. Те настървено протягат посинени пръсти към брега и отнасят малки късове от него в индиговия си скут. Детски смях се пръска като шепа мъниста, викове на притеснени родители разрязват въздуха с тона на изморен трион, писък на обичано момиче и гърлен кикот на обичащо момче се гонят по плажа, сподавено мърморене шупти под нечий чадър.

Тя е сама. Седи на плажния бар с гръб към морето и разучава с научен интерес течността в чашата си. След всяко отпиване красивото ѝ лице се сгърчва в мъчителна гримаса и я превръща в малко момиченце, което се бори с горчиво лекарство. Вдига поглед от питието си, само за да подкани бармана. Той вече едва прикрива смущението си, но безмълвно налива поредна чаша. Тя се взира в напитката си, все така гърбом към целия живот на брега. С всяка следваща чаша младостта се стича от лицето ѝ и то заприличва на безформено парче стъкло, загубило очертания в грубите шепи на морето.

Погледът ѝ блуждае, едновременно примирено и неспокойно, наоколо. Поглед на удавник, който стръвно се впива във всичко, което може да го спаси, но все повече помътнява от ужаса на безпомощността. Движенията ѝ са бавни, накъсани като запис на стар винил, дори столът под нея проскърцва вяло като забравен грамофон. Допива последната глътка от поредната чаша. Отвращението състарява устните и обрамчва в ситни бръчици, като в трънни венци, очите ѝ. Оставя небрежно няколко банкноти на бара и почти невидимо кимва на бармана. Стъпва мудно и провлачва краката върху горещия пясък, който лакомо поглъща стъпките ѝ. Спира едва когато, вече навлязла в морето, усеща хищните вълни кръвожадно да се увиват около глезените ѝ."
Из книгата

Библиотека България
София, 1463
ул. Доспат 23 вх. 1
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Жълта роза за майката
Бъдни вечер
Рождество
Мечта
Иди си, преди да дойдеш
Подарък от обич
Шансът
Време за почивка
Добре
Благовест
Не го искаме!
Въглени
Глад
Братя
Болен човек
Студ
Ягодови момичета
Погнуса
Там, където свършва морето