Капитал: Изригването на Делхи

"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии.

В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот следва същите принципи. Делхи не е като Мумбай, чиито жители с готовност заговарят непознати в барове и ресторанти. Тук задължително трябва да те представят. Хората искат да знаят кой си, преди да те допуснат до себе си. Модните заведения също угаждат на желанието за изолация - с помощта на баснословните си цени. Затова и пред най-обикновените нощни клубове чакат опашки от хора, готови да платят куверт от порядъка на 20 хиляди рупии (400 долара).

Дори виещото се като змия делхийско метро не успява да обедини хората, макар да превозва 2,3 милиона души дневно - най-бедните и най-богатите го избягват. Досегът с градската среда се осъществява само по задъхващите се, огласяни от клаксони и потънали в пушек пътни артерии: целият град се разстила пред очите, изложен като на парад.

Придвижването пеш е огромно предизвикателство. Случва се представител на средната класа, пристигнал неотдавна от друг град, да се опита да повърви пеш, но още преди за грижени делхийци да се втурнат да му обясняват, че подобно поведение не подобава на положението му, сам разбира, че делхийските тротоари, ако изобщо ги има, са химера.

Затова хората от средната класа виждат града най-вече от прозорците на колата."
Из книгата

Книгата е част по поредицата Памет на издателство Жанет - 45.

"Прекрасно пресъздаден портрет на един травматизиран, прояден от корупция и насилие град, който расте толкова бързо, че е почти неразпознаваем за собствените си жители. Триумфална творба на важен писател, който е в разцвета на силите си."
Уилям Далримпъл

"Дълбока, лирична, ерудирана и въздействаща книга... Дасгупта е създал необходимия коректив на купчините повърхностни четива за пътешественици, описващи причудливостта, екзотиката, взривното разрастване или просто ужасяващата бедност на Индия. Неговият разказ е далеч по-сложен и мрачен - и едва ли ще се изненадате от факта, че главни действащи лица в книгата му са корупцията, трагедията и ужасът."
Джейсън Бърк, The Guardian

"Дасгупта е надарен със способността да създава изречения с пронизваща мощ и красота."
The New Yorker

"Най-непредсказуемият и оригинален индийски автор на своето поколение. Капитал от Рана Дасгупта е страхотен портрет на днешния Делхи."
Салман Рушди

"Основните теми в Капитал са алчността, корупцията, високомерието, насилието. Животът в Делхи е суров. И все пак Дасгупта вижда и друга негова страна: стремежа да живеем в по-грижовно общество; стремежа към една по-възвишена идея за човешките взаимоотношения, която да надхвърля обикновеното себелюбие; стремежа да намерим място за отдих на едно от най-жестоките места на този свят."
Рамачандра Гуха, The New Republic

"Съчетанието от репортаж, политическа критика и устни разкази, които ни предлага Дасгупта, са по-скоро язвителни, отколкото трудносмилаеми, по-скоро изпълнени с тъга, отколкото с обвинение. Но това, което придава на книгата му значимост отвъд обхвата на едно локално проучване, което я прави така обсебваща и натрапчива, са неговите нюансирани, саркастични портрети на приватизацията на публичните пространства, на кръвосмесителните взаимоотношения между политиката и бизнеса, на повсеместната несигурност, която изпълва ежедневието с толкова тревожност - портрети, които прилягат точно толкова на Великобритания и на Запада, колкото и на индийската столица."
Сукдев Сандху