Бръмбарите"За Илко Славчев поезията е "началото крехко, откъдето почва безкраят", а любовта е стихия - мощна и малко тъжна."
Бръмбарите сричат бавно-бавно
от любовната читанка.
Там навсякъде е сладка тайна,
те са златни и са малки.
Те са сетива и се заплитат
в края. Почват отначало.
Времето, на чудеса преситено,
тук смълчано се е спряло.
Небесна сова
Тъма е, тя небето не заглежда,
с насекомите ще се пресити.
Събужда се от вечната надежда:
кротки пилета да са звездите.
Да ги пази, да ги пощи сладко,
с тях да прелети безкрая, близо
до вятъра безсмъртен, който
в райската гора самотен слиза.
Здравка Евтимова
"Какво е любовта за Илко Славчев, очевидна и немислима? Хищна птица, светулка, планина, кълбо от пепелянки, молитва със строшени очила, пликче за хлебчета, среща по стълбите на живота, храм... Какво ли не още... И е отвъд смъртта и преди живота...А поезията му - взривна, сепваща - хваща за гърлото, подкосява краката, провокира въображението, преобръща мисълта..."
Д-р Елена Алекова
