Йосип Ости, поет, белетрист, есеист, литературен критик и преводач, е роден през 1945 г. в Сараево, където завършва филология и философия във Философския факултет. Бил е редактор в студентския вестник "Наши дани", и издателство "Веселин Маслеша", директор на международните литературни срещи "Сараевски дни на поезията", председател на Съюза на преводачите на Босна и Херцеговина.
От 1990 г. живее в Словения и от тогава пише книгите си предимно на словенски език. Автор е на над трийсет стихосбирки, пет белетристични книги и двайсет и шест книги с есеистични, литературно-критически и публицистични текстове. Сред стихосбирките му могат да се посочат: "Сънокрадла" (1971), "Салто мортале" (1974), "Татуираният цигулар" (1976), "Гръм от ясно небе" (1978), "Змийски пастир" (1989), "Барбара и варваринът" (1990), "Сараевска книга на мъртвите" (1993), "Любовен двор" (за деца, 1993), "Соломонов печат" (1995), "Саванът на Вероника" (2002), "Рана в сърцето - славей в раната" (2002), "Вечността на мига" (2003) "Rosa Mystica" (2005), "Необикновени са всички любови" (2006), "Ден и нощ на всекидневието" (2007), "Томайска градина" (2007), "Сенки от светулки" (2007), "На кръста на любовта" (2009), "Прегръщам те и те целувам във всички цветове на Марк Шагал" (2010), "Навсякъде търся поезията" (2011), "Прогонване в рая" (2012) и други.
Преводач на многобройни произведения от словенски и босненски автори, Йосип Ости е съставител и на редица антологии на съвременната словенската и босненската поезия и проза. Сред антологиите особено впечатляващи са: "Градина с диви рози" (следвоенна босненско-херцеговска поезия, 1989) и "В янтара на времето" (антология на най-новата словенска поезия /1950-2000/, 2006) и "Антология на най-новия словенски разказ" (2003). Произведенията му имат над шейсет превода на чужди езици. В България е представен със стихосбирката "Сараевска книга на мъртвите" (превод: Ганчо Савов, "Балкани", 2003 г.) и поетическата антология "Къща от език" (превод: Людмила Миндова, "Алтера", 2009).
Носител е на редица награди за превод и поезия, сред които: международната награда за поезия "Виленица" (1994), Вероникина награда за стихосбирката "Крашки нарцис" (1999), наградата "Отон Жупанчич" на град Любляна, присъждана за цялостно творчество и особени заслуги в областта на културата и изкуството (2000), международното отличие за поезия "Scritture di Frontiera" (Триест, 2005), Йенкова награда на Дружеството на словенските писатели за книгата му "Необикновени са всички любови" (2006).