"Може би всичко започна след един ритрийт. Събра се една прекрасна вдъхновяваща група. Повечето от участниците бяха такива, с които съм работила или работя, с някои от тях се видяхме за първи път на живо. Виждах в очите на тези хора желание да се учат, да се развиват, да си помагат. Освен работата, заедно се забавлявахме, участниците успяха да се отпуснат, да изразят себе си, да отключат потенциала си. Накрая, когато се разделяхме, се прегръщахме и усещах как обичта им, доверието им и това, което заедно постигаме, започва да ме зарежда, вдъхновява. Хората са мощна движеща сила и неведнъж съм усещала това. Тогава обаче явно започваха промени. Още по време на семинара видях, усетих, че книгата е вече готова, и дори говорих на участниците за това, макар че книгата стоеше все така в застой и имаше много да се довършва в нея. В този момент обаче някак знаех, че тя вече е написана и в скоро време ще бъде издадена. Виждах как тези хора, от семинара, заедно с много други, са на представянето ѝ и аз им разказвам за всичко това, което пиша, за това, което съм научила от своята практика, от опита си, от проучванията си.
След ритрийта усетих едно раздвижване на енергията, усетих вдъхновение и ентусиазъм за нови неща. Обикновено след подобни семинари, които правя, всички си тръгват по-мотивирани, ентусиазирани, надъхани за промени, постижения, за ново начало. Макар че аз съм водещ, за мен също тези събития са вдъхновяващи. Този път обаче имаше и нещо различно. Усещах, че е настъпил момент за промяна, за нов етап в живота ми. Започна един процес на получаване - на идеи, пари от различни места, приятни изненади, хора, които искат да ми помагат. Нещата, с които се захващах, ставаха с лекота, започнаха да стават много случайни съвпадения. Щом усетя нужда от нещо, някой ми се обажда и се оказва, че той е точният човек, който да осигури това, което търся.
Започнах често да виждам повтарящи се поредици числа. В този момент виждах най-вече поредицата 999 - виждах я постоянно в номерата на коли, табелки, надписи. Да, казвах си, че е нормално да виждам еднакви числа и не всяко от тях е послание. Но то се случваше толкова често, че когато видях 999 и на разделителя към книгата, която четях в момента (там беше написано: "999 истории за рождения ден на Superhosting.bg. Тази е твоята"), реших все пак да проверя в книгите на
Дорийн Върчу какво е посланието на тази цифрова последователност. И открих: "999 - завършване. Край на голяма фаза в личния или всеобщия живот. Също така е послание за светлинните работници, които се занимават с лечението на Земята: "Започвайте работа, Майка Земя има нужда от вас". Всъщност книгите на Върчу започнаха да ми стават доста интересни. Понякога е нужно човек да отвори съзнанието си, да се освободи от своите предварителни представи, нагласи и съпротиви, за да открие нови светове.
По това време работех с един тийнейджър - Николай. Заинтригува ме с това, че беше по-различен, имаше интересен вътрешен свят, донякъде неразбран от хората около него. В разговорите ни той си задаваше въпроси за доброто и злото, питаше се дали е възможно да се унищожи злото, поне злото в нас, и защо са ни необходими завистта, алчността, омразата. В известен смисъл ми напомняше на мен. Опитвах се да разгадая неговия свят... нещата, които го вълнуваха, които колекционира и подрежда по определен начин. Това възроди моя стремеж към търсене, откриване, разгадаване на необятния вътрешен свят на човек. Чувствах се все по-вдъхновена и пълна с енергия. Достигах до нови идеи и подходи. Горе-долу по това време, работейки с друг мой студент - Владимир, върху прошката и изцеляването на вътрешното дете, с мен се случи нещо, което трудно мога да опиша - нещо като пробуждане, инсайт... осъзнаване.
Един ден, след сесиите, мислех за това как да му помогна да прости на себе си. Много пъти се случва, когато създавам нова медитация, техника или размишлявам върху даден казус, да се вглъбя в себе си, да се потопя в своя вътрешен свят, за да почувствам човека, проблема или темата. В тези моменти се свързвам с човека или въпроса на едно по-дълбоко ниво и моето подсъзнание и усещанията ми ме водят към откриване на точния подход, техника или метод за разрешаване на проблема. Тези мои усещания никога не са ме подвеждали. Понякога самата аз съм се учудвала откъде се появяват в мен дадена идея, думи, решения, като преди това, на съзнателно ниво, не ми е хрумвало за тях. В този ден, потопена в себе си, се свързах с нараненото вътрешно дете на Владимир, почувствах го... и нещо ме подтикна да пиша. Но не просто да си водя записки, а сякаш нещо ме водеше, движеше ме... пишех и пишех... В следващ момент усетих другата част на Владимир, която също страда, но не може да прости, която, опитвайки се да се защити, може да нарани. Ролите започнаха да се преплитат - усетих човека, който може да нарани, след това човека, който може да бъде наранен..."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа
