Суров и нежен. Действителен и измислен. Книга - предупреждение. Изпитание. Роман като болка, като рана, като белег. Като спасение.
Светулки зад решетките разглежда съдбите на две жени, белязани от поглъщаща ума и тялото алкохолна зависимост. Сюжетът обхожда пътищата, през които ги води заболяването им. Без остатък и пределно болезнено книгата назовава упадъка на ценностите, духовната празнота и вледеняващото отчуждение, които пристрастяването предизвиква.
Преплетени като в гнездо на птица, между страниците ще откриете дълбоките бездни на човешкото страдание и възвишеното чувство на любовта и прошката. Това е роман за отчуждението и великодушието. За болестта като начин на духовно израстване. За болестта като равносметка и форма на лечение. За проявлението на най-жестоката тъга - вечния страх, че смисълът е загубен. За безсмислието на живота и неговия висш смисъл. За просветлението. За смъртта, а то означава за безсмъртието.
"Моето предположение, е че ако човек е с по-отворен дух, по-възприемчив към духовното, а не към материалното, той полудява, когато пие алкохол. Всички дяволи му се натрупват защото е блокирал духа, няма защита. Когато Го няма Бога в нас ставаме отворена врата за силите от по-ниските нива. И сатаната започва да си играе с нас.
Аз, като се напиех какво правех? Ставах подвластна на подтици и желания, които ме бутаха в посоки над които нямат контрол - ходи по мъже, шмръкни кокаин, похарчи си заплатата, не ходи на работа..., обиждай, мачкай, унищожавай! Като съм била пияна, съм живяла този живот не на макс, а на 10 макса взети заедно. Но това е съсипващо сгромолясващо чувство. И има уловка - от толкова каране на макс на живот с алкохол често ми ставаше скучно да съм просто пияна. Тогава минавах следващата категория - шмърках. И усещането наистина хубаво, но само заради едно - че светът и неговите отговорности са изключват! Освен че изчезваха тревогите и болките, изчезваше и всичко друго. Работата, децата, приятелите - всичко се изпаряваше. И започнаха да ми избиват циреи. Умствени циреи."
Из книгата
"Светът, в който живеем, е реален, но лишен от нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят. За да се пробуди, трябва да бъде назован и така творчеството, талантът на писателя, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат от съществуване в разказ, а по-сетне в смисъл и в памет. Светът на Мира Добрева е пределно драматичен, изпълнен е с дълбинното познание за болката и страданието на човека. Така всеки истински писател доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта на човека, низостта и величието на човека, безкрайността на човека.
Персонажите ѝ са обзети от усилията си да бъдат различни, обладани са от своите безумия и зависимости, които привидно им дават, но всъщност отнемат свободата им. Светулки зад решетките е прекрасен психологически роман за борбата на човека с алкохола и дрогата, всъщност за борбата на човека със себе си!"
Владимир Зарев
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
