"Когато бях малък, един приятел ми каза нещо много глупаво. Рече, че Дядо Коледа не съществувал.
– Тогава откъде идват всичките подаръци? - попитах го. Той не можа да отговори.
– Не знам - отвърна. – Просто кака така ми каза.
– Кой се спуска по комина и яде коледните сладки и изпива брендито? - продължих. – Кой кара шейната?
Приятелят ми помълча малко.
– Знаеш ли какво? - заяви накрая. – Прав си. Дори не знам защо го казах. Искаш ли да играем на топчета?
През онази нощ ми беше трудно да заспя. Бях победил в спора, но приятелят ми бе посял зрънцето на съмнението в ума ми. А какво ако Дядо Коледа наистина не съществува? С приближаването на Коледа започнах да си задавам всякакви притеснителни въпроси: кой е Дядо Коледа в крайна сметка? Защо носи подаръци? Как ги доставя всичките само за една нощ? Как е започнало всичко? Реших, че има само един начин да разбера истината. Трябваше да се изправя лице в лице с Дядо Коледа. Естествено, на никого не разкрих плана си. Родителите ми щяха да опитат да ме спрат, а близначките щяха да поискат да се присъединят, макар и да бяха твърде малки. Операцията беше сериозна и не можех да рискувам нещо да се провали.
Най-сетне дойде Бъдни вечер и родителите ми дойдоха да ме целунат за лека нощ.
– Знаеш ли какъв ден е утре? - попита майка ми с блеснали очи.
– Сряда ли е? - престорих се на незаинтересован.
Тя погледна баща ми, а той само сви рамене.
– Да, миличък - отвърна ми тя в опит да поддържа напрежението. – Сряда е. Но освен това е и Коледа.
– О- възкликнах. – Не ме е грижа особено за Коледа.
– Така ли? - намеси се баща ми. И двамата изглеждаха разочаровани и за един кратък миг ми стана жал, че ги премятам така.
– Е, сигурно е хубаво - рекох, – ако човек обича подаръци, сладки, бонбони и такива неща, но аз предпочитам да решавам задачи по математика и да слушам класическа музика. - А после се престорих, че се прозявам широко, и затворих очи.
– Щом това те радва, миличък - каза майка ми, леко разтревожена. Целунаха ме за лека нощ, изгасиха лампата и слязоха долу.
Аз лежах в мрака, заслушан със затворени очи. Чувах сестрите ми в тяхната стая малко по-надолу по коридора как бърборят на специалния си измислен език, който само те си разбират. Обикновено, когато ги чуех да говорят така, се чувствах малко излишен, но не и тази вечер, защото знаех, че ще направя нещо особено специално. В крайна сметка сестрите ми притихнаха и цялата къща като че ли изведнъж стана тъмна и дълбока. Долавях тихото мърморене на родителите ми отдолу, но скоро и то заглъхна, а после стъпалата изскърцаха, докато се качваха нагоре към спалнята си.
Знаех, че може да надзърнат в стаята ми, затова се престорих на дълбоко заспал.
– Лека нощ, дребосъче - прошепна баща ми, като внимателно върна главата ми на възглавницата и ме зави, за да ми е топло. После надуших и парфюма на майка ми, която ме целуна. Вратата се затвори и аз ги чух да прекосяват коридора към тяхната стая.
Полежах неподвижен, заслушан в мрака. Сякаш след безкрайно дълго време реших, че вече е безопасно да поотворя едно око. Часовникът до леглото ми сочеше дванайсет без петнайсет. Никога дотогава не бях стоял буден до толкова късно и се зачудих за миг дали когато удари полунощ, няма да се превърна в камък като някое дете от приказка. Дръпнах завивките, залюлях крака на килима и отидох на пръсти до прозореца. Первазът отпред беше затрупан със сняг. Луната беше тънка, но ярка, а една лисица си проправи път през бялата ливада в двора на съседите. Отгоре синкавочерното небе бе обсипано със звезди и облаци на малки валма. Нищо не помръдваше. Нямаше падащи звезди, нито сателити, нито даже някоя пърпореща планета. И никаква шейна, теглена от елени. Мушнах се обратно в леглото, използвах и двете възглавници, заедно с подложката на стола, за да си направя нещо като трон на леглото, така че да седна и да гледам ясното небе. Каквото и да станеше, не възнамерявах да заспивам. Щях да изчакам идването на Дядо Коледа."
Из книгата
