"Как Крал Карл Май крал кларинети от кралските кларинетисти
Обичам хайманите, пакостниците и калпазаните. Като дете и аз бях такъв (а съм още дете). Крадях плодове от сергиите, дори книги от площад Славейков, лъжех стръвнишки за каквото ми падне и си измислях всякакви фантасмагории. Например, в детската градина баламосвах децата, че баща ми е Чапаев* и имаме куфар с картечници под леглото. Такива ги мажех, че чак по брадичката ми капеше. Може би затова моментално се влюбих в романите на Карл Май.
Карл Май (1842 - 1912) е автор на тон бестселъри с тираж над двеста милиона и е най-четеният германски писател по света. Сигурно го знаеш от приключенските му романи
Винету, Поразяващата Ръка (Олд Шетърхенд), Призракът на Ляно Естакадо. Но вероятно не знаеш това:
През първата половина от живота си Карл Май е обикновен мошеник и крадец (или пък крайно необикновен такъв). Лежал е множество пъти е в затвора, общо към осем години, за дребни кражби и странни измами. Например веднъж открадва кожено палто, а друг път - пет билярдни топки. Крал е и полуизгорели свещи, което вече намирисва на чисто удоволствие от краденето. Или на панвселенска нужда от неконформизъм.
Но всичко почнало с добри намерения. Май се цани за учител, но скоро бива изключен за задигането на шест свещи (полуизгорелите). Разкайва се и го оставят, но той оставя и стария си навик - краде часовник. Хващат го пак (страшен карък) и туйто с учителстването и добрите намерения. Но пък нашият вдига летвата. Започва да се сдобива с немалки суми чрез ловки измами. Превъплъщава се в ролите на лекар, полицай и какви ли не персонажи. Омайва жертвите си с изкусни измислици и ги обира кожодерски (ала Тодор Колев в Опасен Чар).
През 1870 г. е вкаран за четири години зад решетките, което е най-дългият му престой. Жадният за знания младеж обаче изчита всичко, което може да се намери в затворническата библиотека. И четивата, към които на свобода едва ли би се пресегнал, изграждат основата на пространните му познания в много сфери. Животът му се променя през 1874-та, когато се запознава с някакъв поп, който му пробутва християнството. Връща се в родната си къща и започва да пише. После се мести в Дрезден, където редакторства в някакво издателство и писането му придобива перфектно съотношение ханш - талия - бюст. Завършва романа си Винету, който го прави известен. Май е на петдесет и една май.
Следват десетки книги за индианци и каубойци, които авторът представя като лични преживявания, даже често се снима с огърлица от мечи нокти и траперски дрехи. Това, което ги свързва е, че всички са пълна измислица. Май не е и стъпвал извън Германия (отива в Америка чак на стари години). Изглежда, склонността му към измами и фантасмагории просто е сменила формата и мащаба. Ако преди е работил на дребно, сега занася цели поколения. При това от вкъщи. Гений.
Мен Карл Май ме влюби в себе си не веднъж, а два пъти. Като дете, с книгите, изпълнени с доброта, човечност, хуманизъм, гарнирани обилно с приключения. Спокойно мога да кажа, че той заедно с Емилио Салгари, Майн Рид, Зейн Грей и сие, ми изгради характера. И втори път, когато научих какъв велик измамник-фантазьор е бил. Очарователно. Невероятна е тази диалектична парадоксалност на живота - на пръв поглед непродуктивни и антисоциални качества могат да породят велики творби и да въздействат (наобратно) на милиони. Къде го чукаш, къде се пука от смях.
И понеже обичам универсалните неща, а и съм доктор по психология, ще свържа тук гъза с веждите, при това без пергел. Доброто писане е фантазно, подлъгващо, изкълчващо реалността като мьобиус лист. Точно както доброто живеене е преоткриване, редефиниране на аз-а и света, непрекъснато излизане от зоната на комфорт (което често се изразява в пропадане и греховност). Или както казва Крал Карл: "Писателят няма нищо, освен въображение. Има хора, които твърдят, че въображението има по-чисти и по-остри очи от мъдростта."
*Абе как може да не знаеш кой е Чапаев! Та той е първообразът на Чапай от вицовете за известните пияндета Чапай и Петка. И понеже тук си говорим за четене и опиянение, ето ти два вица, които показват връзката между двете.
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете Капиталът от Маркс. Върти се Петка из плаца, ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс. Ах, да му се не види - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапай. Той чете том от Ленин.
– Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
– Какво ти четене, бе, пие ми се, та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря.
И още: Събота и неделя Чапай и Петка пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение Какво правих през почивните дни. Той се притеснил, но Чапай го успокоил: Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба.
Съчинението: Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слязохме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците."
Из книгата
