Владимир Свинтила (1926 – 1998) произхожда от възрожденски род с патриотични традиции. Завършва италианската гимназия в София. Учи за кратко медицина и режисура. Следва романска
филология и право в
Софийския университет. Завършва право през 1952 г. Дебютът му на преводач е с блестящия превод на "Сонети" на
Шекспир и "
Песни и поеми" на
Робърт Бърнс. Работи като журналист и редактор, известно време е драматург. Реализира се като публицист, есеист, художествен и литературен критик, кинокритик, историк на българската култура, културолог, народопсихолог, социолог, поет, белетрист. Автор е на повече от 4 хиляди публикации в печата и на 20 книги. Сред тях се открояват "Длета и ружи", "История на самоковската живописна школа", "Слово за зографа Захарий", "Аз бях Леонардо", "Милионерите на София", "Писма на една актриса", "Спомените на джебчията", "Васил Захариев", "Васил Стоилов", "
Кладенецът на мълчанието", "
Лицето на Горгоната". Издал е изкуствоведски албуми за Асен Грозев, Васил Бараков, Андрей Николов, Борис Ангелушев, Веселин Стайков, Владимир Димитров - Майстора. Към преводите си добавя "Четири квартета" на Томас Стърнс Елиът, "Тревни листа" на Уолт Уитман, "Лирика. Мистични поеми" на Уилям Блейк, "
Ромео и Жулиета", "Хамлет", "Ричард III", "Венецианският търговец" на Шекспир, "Трактат за живописта" на
Леонардо да Винчи, "Рубайят" на Омар Хайям.
Негови статии и студии намират прием в чуждата преса:
"Таймс ъв Индия", "Унидад" (Перу), "Всесвит" (Украйна), "Ревиста Джеографика универсал" (Бразилия), "Тайди" (Финландия). Поставена е една негова пиеса ("Прометей в Кипър", Бургаски театър, сезон 1960 - 1961 г.), неговият документален филм "Изкуството на Сиена" получава наградата на Сиена.