Боян Манчев (София, 1970) е философ и теоретик на изкуството, редовен преподавател в Нов български университет от 2002 г. насам. Автор на двадесет книги на пет езика, между които: Що е онтология? Насрещни опредления (съвместно с Димитър Вацов, София, 2023); Свобода въпреки всичко, Т. 1: Свръхкритика и модална онтология (София, 2020); Новият Атанор. Начала на философската фантастика (София, 2019); Облаци. Философия на свободното тяло (София, 2017; английско издание 2019); Логика на политическото (София, 2012), Miracolo (Milano, 2011); L'altération du monde (Paris, 2009; японско издание Tokyo, 2020); La métamorphose et l'instant - Désorganisation de la vie (Paris, 2009); Тялото-Метаморфоза (София, 2007) и Невъобразимото. Опити по философия на образа (София: НБУ, 2003).
Манчев защитава дисертация на тема Наративната система в късните романи на Достоевски (СУ, 1998) и се хабилитира с труда
Логика на политическото (НБУ, 2012); доктор на изкуствоведските науки (с дисертационния труд Изкуство и пойезис, НБУ, 2022). Манчев е и гост-професор в Берлинския университет за изкуства (от 2011 г.) и Университета Холинс, Вирджиния (от 2014 г.), както и Директор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (от 2004 г. до 2010 г.). През последния четвърт век е изнесъл над двеста публични лекции и е преподавал в десетки университети, академични и културни институции в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.