Юношите от пещерата

Награда за литература на Европейския Съюз 2009 г. Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите.
Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „Маргьорит Юрсенар“, награда на региона Рон-Алп, предназначена да насърчава екранизацията на отличените романи), преведен досега на немски и испански, романът е своеобразна, пропита от поезия алегория в проза на екзистенциалната драма на съвременния човек.

Еманюел Пагано (р. 1969 в Родез, Южна Франция) следва пластично изкуство и завършва магистратура по кинематография в Париж. Специализира в областта на историята на кинематографията. От 1997 се занимава с преподаване на пластично изкуство. Твърди, че пише отпреди да чете. Първият й роман „За да бъда у дома си“ излиза през 2002 г., вторият, „Не пред хората“ (2004), е преработка на ръкопис от юношеските й години. Придобива известност с „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (2007), издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За последния получава и Награда за литература на Европейския съюз (2009). Главните теми в творчеството й са тялото, в неговите екстремни състояния (инвалидност, сексуалност, бременност), и природата, в постоянна осмоза с хората. В творчеството й изобилстват автобиографичните елементи.

„Проходите, гледани отвисоко, изглеждат странно. Застудя и цялата влага, надигнала се от реката, през нощта е станала на белеещ при изгрева скреж. Ще речеш, че скрежът е заклещен, с ясни граници. Спира по средата, на височината на пътя, слиза от всяка страна към реката, без да достига горния край на скалите. Можем да потопим очи в бялото, да ги вдигнем тъмносиви, но светлината отново завладява погледа ни. Това е нашето начало на учебната година, нашата земя, в черно и бяло, и сиво."

"Често съм опитвала да се оставям да бъда обладавана като момче, защото обичам мъжете, но тогава усещам голям студ. Смразен и смразена бях. Разкъсана – сигурно, с лека болка, но преди всичко изстудена, стегната, толкова силно вледенена, на много пластове сякаш от дъното на мен самата, а, да, както потокът под пещерите преди две години. Водата постепенно замръзваше, все по-надълбоко, и течението й се сковаваше, докато ледът превзе и въртопа на дъното. И така се образуваха последователни и неравномерни слоеве от неподвижни вълни.”