Подвижен хоризонт

През 1990 г. Даниеле дел Джудиче предприема дълга антарктическа експедиция. Разказвайки собствените си преживявания, той си припомня и бележките на други полярни пътешественици като Скот, Амундсен, Дьо Гомери, много от които изчезват или никога не стават известни. Претърпяват корабокрушения, засядат за месеци сред ледовете или са подложени на други изпитания. Отчаянието им има почти физически измерения, блуждае между куража и фатализма, достига или прехвърля ръба на лудостта. Дел Джудиче тръгва от Сантяго и продължава на юг през Пунта Аренас към необятната Антарктида. Картинността на разказа не възпрепятства неговата динамика, но преодоляването на географските пространства се оказва само първата стъпка. Сред равнините, хребетите и ледовете на далечния Юг се откриват пространствата на паметта – спомените за минали обитатели и изследователи. Гласът на автора ги пробужда и ги връща в настоящето, с изненадваща вещина се ориентира в тяхното провиденческо многогласие, през праговете на знанията и историите им, чрез перспективата на един „подвижен хоризонт”.

Италианският писател Даниеле дел Джудиче (р. 1949, Рим) се е занимавал с театър, изявявал се е като литературен критик и есеист, бил е пилот и пътешественик, участвал е в научни проекти. Още от първия му роман, „Стадионът „Уимбълдън” (1983), филмиран през 2001 г., личат широтата на жизнения му опит, знанията и възгледите му. Литературните му интереси са най-разнородни – пише есета както за С. Цвайг и З. Фройд, така и за Р. Л. Стивънсън. Влиянието на Итало Калвино е осезаемо в творчеството му, но това не пречи Дел Джудиче да се смята за един от най-оригиналните съвременни италиански автори. Прецизността на изказа и спецификата на вижданията му за свободата на личността, за сблъсъка между човека и модерните технологии, за съприкосновението на съвременните митове и реалността придават особена актуалност на творчеството му, отличено неведнъж в родината, а през 2009 г. за романа си „Подвижен хоризонт” получава и престижната Награда за литература на Европейския съюз. Живее във Венеция, където преподава драматургия.

„За целия този лед и за това, какво навярно има под него, ми разправи надълго и широко Кси Жицу, китайският учен; каза ми как едновременно с геологията би могла да се възпроизведе и историята, пласт след пласт, и да се разбере какво се е случило през последната ледникова епоха; и как мислят през следващото десетилетие да пробият с термична сонда ледената шапка така, че да стигнат дълбоко в ледовете, на четири хиляди метра, петстотин хиляди години назад във времето. Описа ми каква е невидимата форма на тази земя, скрита под дюни, снежни куполи, пукнатини, с помощта на радиоехо са очертали карти, имаше дори изображения: континент, голям колкото Америка, с донякъде планински релеф, с долини и хълмове, а също архипелаг от острови, които не са замръзнали в плътен блок. Били проучени и айсбергите, които всяка година се откъсват от Антарктида. С помощта на сателитите и движенията на въздушните потоци опознали пътищата на морските течения, времето и начина на топене на ледовете и как сухоземната площ на континента е много по-малка от онази, скрита под водата.”