"Глупавото пиле
– Деди, деди, кажи какво е глупаво пиле?
Макар да беше прехвърлил десетте, внукът му го наричаше деди, като произнасяше завалено думите, а сърцето на стареца се свиваше винаги, когато детето, мигайки с пълни с гурелчета очи, невинно му задаваше въпроси.
– Защо? Кой ти го каза?
Детето отпусна тесните си и заоблени рамене и погледна дядото с големите си кръгли очи.
– Ами, децата от квартала ме наричат глупаво пиле... Какво е глупаво пиле?
Дядото придърпа детето към гърдите си и го погали нежно по косата. Как да му обясни... С натежало сърце, той гледаше главичката, подобна на диня, прегърна го като новородено и въздъхна... Синдром на Даун... Всеки път щом видеше внука си, който имаше не само умствени затруднения, но и забавено физическо развитие, дядото се натъжаваше. Въпреки всички притеснения на този свят обаче, внукът му беше ведър и щастлив, като ясното небе, без следа от облаче.
Когато другите деца го дразнеха и тормозеха, внукът му им отвръщаше с незлоблив, искрен смях, а дядото се питаше какъв ли грях беше извършил в предишен живот, за да роди снаха му такова дете, и болезнената вина го караше да въздиша.
– Дааа. Глупаво пиле - дядото започна да обяснява тихо. – Става дума за една необикновена птица. Когато глупавото пиле е още малко, не може да стъпва добре, нито да лети, а само се клатушка неумело, затова хората го наричат глупаво. Но когато порасне, се превръща във величествена птица. Когато задухат ветровете, другите птици се крият в гнездата си. Тогава глупавото пиле излиза в откритото море, носейки се с вятъра, летейки най-далеч и най-високо и се превръща в птицата, която спасява света.
Той искаше да вдъхне надежда на детето. Тревожеше се, че когато го дразнеха с думи като глупаво пиле, внукът му можеше да се разстрои.
Дядото се опитваше с все сили да го убеди, че глупавото пиле може да е величествена птица, независимо от това дали детето успяваше да го разбере. А то слушаше историята за птицата и гледаше дядото втренчено с широко отворени очи. Албатрос. Дядото се опита да представи албатроса като глупаво пиле, като обясняваше на внука си, че когато пилето порасне, се превръща в албатрос. Но как да опише на детето какво е албатрос?
На следващия ден то отново го попита:
– Деди, деди, какво е глупаво пиле?
Дядото усети нещо във въпроса на детето. Това дете сякаш знае какво е глупаво пиле... Дядото мислеше, че идеята за глупавото пиле като величествена птица ще окуражи детето, и се надяваше то да чуе похвали и насърчения. После извади една илюстрована книжка и докато показваше картинките с глупавото пиле, заобяснява търпеливо:
– Това е пиле с голяма глава и широк, плосък клюн, което пристъпва тромаво. Пиле с толкова големи криле, че ги влачи по земята, докато се клатушка. Пиле, което не може да лети, въпреки че е птица. Глупаче. Когато порасне обаче, може да се издигне над скалите край морския бряг в насрещния вятър. В дните, когато вятърът е силен и другите птици се крият, то се хвърля от зъберите в сблъсък с неумолимия вятър. С най-дългите криле на света прекосява морето, носено от вятъра. Изминава стотици километри разперило криле, без дори веднъж да ги сгъне, докато кръжи над водната пустош. Птица, която сутрин лети над океана в търсене на храна за малките си. Така то става птицата, която спасява света. На земята го наричат глупав и е в жалко състояние, но в небето той е принцът на най-прелестните птици - достоен и великолепен. - Дядото показа картинката на албатроса на детето, като се опитваше да вдъхне смелост на внука си. – Глупаво пиле, ти след време ще станеш най-голямата, най-прелестната птица на света.
Детето слушаше думите на дядо си и го гледаше с широко отворените си очи. Оттогава то започна да се променя. Раменете му увиснаха, очите му изглежда се взираха по-празно в далечината, а стъпките му станаха по-неумели. То подражаваше на глупавото пиле, което един ден ще се превърне във величествена птица. Изглеждаше още по-нелепо. Хората и децата от селото още повече го дразнеха и обиждаха, ходеха след него и му се подиграваха, като се преструваха на недъгави.
Сърцата на майката и дядото се късаха от болка."
Из книгата
