Форма и действителност. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1 - 1918 г., Том 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Освалд Шпенглер отрича идеята за "единна история на човечеството" и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на ... |
|
"Мишел дьо Монтен пише своите "Опити" през последната четвърт на XVІ в. - трагичен период от историята на Франция. Страната е раздирана от братоубийствени войни, последица от взаимна нетърпимост между католици и протестанти, от борби за власт между династически родове, както и от конфликти между големите европейски държави. На фона на тази социална криза Монтен, собственик на красив замък и на обработваеми масиви, се оттегля от публичните си длъжности, за да се посвети на четене, размисъл и писане. Чете главно древните морални философи и съвременни хроники. В тях намира истини и за себе си, и за човешката ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, която вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
"Златната клонка" на Джеймс Дж. Фрейзър е първата част на едно от най-фундаменталните изследвания областта на митологията, религиознанието и етнологията. Сравнителното изследване проследява развитието на цивилизациите от древността до наши дни. Първото издание на внушителния труд е от 1890 г. Третото пълно издание е публикувано в периода 1906-1915 г. и е с обем 12 тома. По-късно е издаден съкратен и редактиран вариант в два тома. Целта представянето на мащабния труд в по-достъпен за масовата публика вид. В това си издание книгата е преведена на почти всички световни езици. За времето на своето написване, ... |
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
Попол-Вух на езика "киче" означава "Книгата на Съвета" или "Книгата на Народа" - книга-епос на мезоамериканската култура, паметник на древната южноамериканска литература. Съдържа митически и исторически предания, а също така и генеалоагически данни за знатните родове на народа киче, цивилизациите мая от времето на постклассическическият период (съвременна Гватемала). Книгата има извънредно значение, явявайки се едно от немногочислените ранни мезоамерикански текстове. В книгата се съдържат митове за сътворението на света, а също и митичната история на двамата близнаци-героите Хунахпу и ... |
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |