Признаването

История на една европейска идея.

Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност?

Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването.

Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас самите нашия политически, а и цялостно културен образ. Проследяваме пътя, изминат от една осова европейска представа, докато е добивала толкова различни колорити, откликвайки на несходни контексти. Достатъчно е, насочвани от Хонет, да сравним как мислят по това френската, британската и германската традиция, за да се изумим от самия шанс да стигнем изобщо до общосподеляно разбиране.

Текстовете могат да се четат и от неспециалисти и помагат за разбирането на сноп от други фундаментални културни идеи. А и са способни да помогнат практически - във времена, в които все по-раняващите контрасти между мненията на различни социални групи незаобиколимо ни призовават към повече смирение и обръщане към синонимите на човешкостта. Сред които е и признаването.

Книгата е част от поредицата Varius на издателство Критика и Хуманизъм.

Аксел Хонет (р. 1949 г.) е професор в Колумбийския университет (Ню Йорк), дългогодишен професор в Университет Гьоте (Франкфурт) и директор на легендарния дом на съвременната критическа теория - Института за социални изследвания, Франкфурт, наследил Хоркхаймер и Адорно.

Предговор
История на идеите срещу история на понятията: методологически бележки
От Русо до Сартр: признаване и загубване на себе си
От Хюм до Мил: признаване и самоконтрол
От Кант до Хегел: признаване и самоопределяне
Историческо сравнение на признаването: Опит за систематично обобщение