Митология на прехода

Алек Попов Времетраене: 1:03 мин. Прости правила за добър живот Уилям Мълиган Времетраене: 1:06 мин. Черен лед Ирса Сигурдардотир Времетраене: 1:11 мин. Червени флагове, зелени флагове Д-р Али Фенуик Времетраене: 1:08 мин. Слузи Дейвид Уолямс Времетраене: 1:15 мин. Айсбергът на смъртта Джеймс Ролинс Времетраене: 1:12 мин. Машината на времето Хърбърт Уелс Времетраене: 1:18 мин. Мистерията на мумията Том Егеланд Времетраене: 1:09 мин. Шахмат за деца Виктория Ни Времетраене: 1:15 мин. Подарък. 100 картинки Владимир Сутеев Времетраене: 1:10 мин. Любовта отзад напред Даян Шаер Времетраене: 0:54 мин.

Художествената версия на епохата често се разминава с историческата. Но понякога се оказва по-вярна... Избрани разкази и новели от Алек Попов, вдъхновени от разколебаната символика на тоталитаризма и сюжетите на Прехода. Авторът ни предлага вълнуваща реконструкция на митовете, изковани в публичното съзнание на 90-те със средствата на абсурда и черния хумор.

"И ето вече съм един от тях... Промъквам се през стените, сядам на масите и слушам какво си говорят хората. Или се спотайвам в телефонните слушалки. Бдя... А нощем, когато чуя непреодолимия зов на обърнатата звезда, заедно с всички останали политам към огромната сграда в центъра на града. Там е моята канцелария. Пишещата машина ме очаква. Остава само да натракам поредния си рапорт."
"Рапорт даден"

"Майка не каза нищо. Посочи стареца с вилицата и страховито изръмжа. Дядо уплашено премигна. Цялото му високомерие се беше изпарило. Сега пред нас седеше само куха развалина, в която червеите на времето изгризваха последните атомчета Живот.
"Ще ядем дядо, мислех си трескаво, ще ядем дядо, ще ядем..."
"Денят на независимостта"

"Ако трябва да опиша управлението през следващите 20 години, ще кажа само, че беше относително добро и напълно еднолично. Плащаш данъци, получаваш пътища. Пиеш свещена урина, добиваш благословия. Както обичаше да повтаря председателят Мар: това е формулата на социалната хармония."
"Пътят към Сиракуза"

Макар да е роден в семейството на професор по математика, Алек Попов се проявява предимно като човек на словото. Биографичната справка за ранните му години препраща към Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и университетско образование по специалност Българска филология в Софийски университет.

Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".

През годините става и известен автор, отличен с редица литературни награди, сред които са:

• 1994 г. - наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов"
• 1995 г. - българската награда за фантастика "Гравитон"
• 1999 г. - наградата за къс разказ "Рашко Сугарев"
• 2004 г. - годишната награда на английското електронно списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски език
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2007 г. - наградата "Елиас Канети" (Русе) за романа "Черната кутия"

Като какъв го познават неговите читатели? Творец с голям писателски опит, Алек Попов се отличава и с оригинален, неподражаем стил на писане. Прозвището "най-забавния сериозен български автор", дадено му от Захари Карабашлиев, е напълно заслужено. "Алек Попов е между Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм" - казва в своя критически текст за автора Антон Баев. А когато говори сам за своята работа, в интервю за в-к "Капитал" Алек Попов казва следното:

"Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат."

Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г., "Игра на магии" 1994 г. и др.). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com