Приятелката

Тя обича сина ти. Тя иска живота ти.

Момиче. Момче. Неговата майка.
Лора има всичко - успешна кариера, дългогодишен брак с богат съпруг и двайсет и три годишен син Даниъл, който е мил, красив и талантлив и с когото има силна връзка. Но когато той среща Чери, животът на Лора започва да се променя.

Приятелката е очарователна. Чери бързо печели симпатиите на семейството. Тя е красива, умна и амбициозна, но идва от свят, изпълнен с лишения, и никога не е имала живот като този на Лора. А сега го иска. Зад усмивката ѝ се крие нещо мрачно. Лора иска най-доброто за Даниъл. Инстинктът ѝ подсказва, че Чери крие тайни, и започва да се съмнява, че приятелката на сина ѝ е тази, за която се представя. Дали обаче притесненията ѝ са основателни, или са плод на майчината неспособност да се отдели от Даниъл? Докъде ще стигне майката, за да задържи сина си?

Отношенията стават все по-напрегнати, тайните все по-заплетени, а когато трагедия застига семейството, е достатъчна само една лъжа, за да промени всичко. И последиците за всички да бъдат разрушителни.

Каква е цената на истината и кой ще я плати? Приятелката е завладяващ и напрегнат психологически трилър, който ще ви потопи в неочаквани обрати... и ще ви изненада на чия страна ще бъдете накрая.

"Понеделник, 2 март

Обичам сина си. Само това беше важно. Нямаше значение, че тя се канеше да направи нещо ужасно. Удала ѝ се беше възможност, която беше като лъч светлина на фона на последните няколко мъчителни месеца, и Лора знаеше, че трябва да се възползва. Беше го премисляла часове наред, но сега, когато решението ѝ беше окончателно, изпита ужас от това, което трябваше да каже. Думите, които щяха да я съсипят. Това беше първият път. За момент обмисли да ги репетира, но в главата ѝ думите - думата - все не беше правилната. Инстинктът ѝ гневно отхвърляше всяка една от тях.

Приближавайки се към мивката в малката баня на болничната му стая, погледна в огледалото, окачено над нея. Измъчените ѝ сини очи я уверяваха, че душата ѝ все още беше цяла и непокътната, и това сякаш я успокои. Нямаше блестящи зелени ириси или демонични точковидни зеници. Но изглеждаше уморена и беше в шок от това колко много се беше състарила. Линиите около очите и устата ѝ бяха станали повече. Видя тъгата и безнадеждността, които в отчаянието си беше опитвала да скрие с тази нова и скъпа болница, с най-добрите лекари, които можеше да намери, и с крехката си надежда. За момент забрави какво щеше да прави, мислеше само за това, което предстоеше. Мъката ѝ беше като сила с физическо измерение, която я накара да се свие, докато се вкопчваше в мивката. След няколко секунди се изправи. Нищо не се беше променило.

Чери се беше върнала днес. Лора беше проверила - полетите от Мексико обикновено пристигаха на Хийтроу рано сутрин. Погледна часовника си. Не беше изключено дори вече да се беше прибрала в апартамента си в Тутинг. Сякаш буца беше заседнала в гърлото ѝ, докато държеше телефона, но успя да преглътне с усилие. Трябваше да постъпи правилно. Всяка майка би направила същото, напомняше си тя отново и отново, за да убеди себе си. Внимателно набра номера. Обливаха я студени и горещи вълни, тласкани от обзелата я агония. Животът ѝ скоро щеше да свърши. Живот, който имаше смисъл. Държеше телефона с две ръце, в опит да ги накара да спрат да треперят, докато чакаше звъненето в ухото си да спре."
Из книгата