"Скъпа Еванджелин,
Някой ден ще го срещнеш отново и когато това се случи, не позволявай да те заблуди. Не се подлъгвай по чаровните му трапчинки, неземно сините му очи и онова присвиване на стомаха, когато те нарече Лисичке - това не е израз на нежност, а просто начин да те манипулира. Сърцето на Джакс наистина бие, но той не изпитва нищо. Ако се изкушиш да му се довериш отново, спомни си всичко, което вече е сторил.
Спомни си, че именно той отрови Аполон, за да те обвини в убийството му и така да сбъдне едно отдавна забравено пророчество... Да те превърне в ключ, отварящ Арката на Валор. Само това иска той - да отключи Арката на Валор. В някой бъдещ момент вероятно пак ще се държи мило с теб и ще се опита да те убеди да отвориш Арката. Не го прави. Помни какво ти каза онзи ден в каретата - че той е орисия, а ти си просто инструмент за него. Не си позволявай да забравиш какво представлява Джакс и не допускай да изпитваш съчувствие към него. Ако трябва да се довериш на някого, довери се на Аполон, когато се събуди. Защото той ще се събуди. Ще намериш начин да го излекуваш и после двамата със сигурност ще заживеете щастливо до края на дните си, а Джакс ще си получи заслуженото.
Късмет,
Еванджелин
Тя завърши писмото до себе си и пое дълбоко въздух. После запечата бележката с щедър слой златист восък и изписа отгоре ѝ думите: В случай че забравиш стореното от Принца на сърцата и се изкушиш да му се довериш отново. Изминал бе едва ден, откакто научи за най-скорошното предателство на Джакс - той бе отровил новия ѝ съпруг, Аполон, в нощта на сватбата им. Двуличието му бе толкова ужасно, че Еванджелин едва ли някога би могла пак да му има доверие. Обаче осъзнаваше, че сърцето ѝ копнее за надеждата, че добрият край е възможен. Еванджелин бе убедена, че хората могат да се променят. Вярваше, че животът на всеки човек е всъщност история с отворен край, който може да бъде дописан, и следователно бъдещето има безброй варианти. С Джакс обаче Еванджелин не можеше да си позволи надежда - нито пък да му прости за онова, което беше причинил на нея и на Аполон. А още по-малко - да му помогне да отвори Арката на Валор.
Валор, първото кралско семейство на Великолепния север, бе построило Арката като проход към място, наречено Валори1. Никой не знаеше какво има там, тъй като на историите от Севера не можеше да се вярва особено - над тях тегнеше проклятие. Някои приказки избухваха в пламъци, ако понечиш да ги запишеш, а други не можеха да излязат извън пределите на Севера. Голяма част от тях се променяха при всяко разказване и все повече губеха своята достоверност. За Валори имаше две противоположни истории. Според едната Валори бе съкровищница, в която бяха скрити най-великите магически дарове на семейство Валор. В другата се твърдеше, че това е омагьосан затвор, в който са заключени най-различни магически същества, включително отвратително чудовище, създадено от самата фамилия Валор.
Еванджелин не бе сигурна в коя от двете версии вярва, но нямаше намерение да позволява на Джакс да се докопа нито до магически дарове, нито до магични чудовища. Принцът на сърцата и така бе достатъчно опасен. А тя му беше бясна. Вчера, след като заподозря, че Джакс е отровил Аполон, Еванджелин произнесе наум четири думи: Знам какво си направил. След това стражите го бяха извели от Вълчи дом. За нейна изненада той си беше тръгнал, без да се съпротивлява или да спори. Тя обаче бе сигурна, че Джакс ще се върне. Може да бе приключила с него, но той с нея - все още не. Еванджелин взе бележката, която току-що бе адресирала до себе си, прекоси кралския си апартамент и остави писмото върху полицата на камината. Увери се, че запечатаната с восък страна е отгоре и че ще види предупредителните думи, ако някога отново ѝ потрябват."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
