Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото 1861 - 1887 - 1912 година. Фердинандеум е научно-исторически труд, описващ в подробности първите 25 години от управлението на Цар Фердинанд. Проф. Петър Стоянович го определи като "книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години." Книгата засяга сфери на държавното развитие като армията, офицерския корпус, строителството и архитектурата, комуникациите, ... |
|
|
Финансов капитализъм, индустриален капитализъм или социализъм. В Съдбата на цивилизацията Майкъл Хъдсън разглежда темата за финансовия капитализъм и Новата студена война от своята неповторима геополитическа перспектива, която интегрира широките му познания по икономика, политика, история и археология. Книгата обяснява защо САЩ и другите западни страни губят някогашната си икономическа инерция: една малобройна класа от рентиери е придобила контрол над тяхното управление и използва властта си, за да изсмуква доходите на работещите и индустрията, които се задъхват под тежестта на дълговете и високите разходи. Вместо да се ... |
|
|
Изповеди на принц Кирил. ... Принц Кирил Преславски е една от най-известните и същевременно непознати личности от българската политическа история. Официален престолонаследник до 1937 г. и удостоен с най-високия офицерски чин, в личния си живот той е герой от софийската бохема, поклонник на женската красота от баровете и кабаретата, любител на хазарта и високите скорости. Провидението го оставя в сянката на българския престол, но след загадъчната смърт на брат му - цар Борис III, принцът, заедно с проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, е избран в Регентския съвет. Регентството от 9.IX.1943 г. до 9.IX.1944 г. е един от ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Хората смятат, че агресивната стратегия на Путин е създала нова Студена война, която след нападението над Украйна заплашва да се превърне в нов глобален конфликт, една немислима доскоро възможност. Дъглас Бойд обаче ясно обяснява защо това всъщност не е нова война, а продължение на старата. И започва не през 1945 г., както твърдят конвенционалните историци, а може ясно да се проследи чак до 1919 г., когато Ленин основава Комунистическия интернационал, или Коминтерна - ... |
|
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |
|
|
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на "хартленда", т.е. на евразийския континент и да възпира ... |
|
|
Целите на монографията са пряко свързани с обекта на изследването - личността, обкръжението и средата на младия принц Ферднанд в десетилетията до възшествието му. С това на практика се обработва целия период преди встъпването му в длъжност. Това е своеобразен първи изследователски пласт, който може да бъде определен като лична биография на бъдещия владетел. Вторият изследователски пласт е проследяване на процеса на възпитание и мотивация на младия аристократ като носител на бъдещи отговорности на управленец - без никаква географска и национална фиксация. Третият изследователски пласт е представянето на голяма част от ... |
|
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа 
