Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото.
Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието магистър на изкуствата.
Първата книга от френската лирика, отпечатана типографски, е тази със стиховете на Вийон. Маро преиздава през 1533 г. поетическото наследство на Вийон. Той оказва огромно влияние на поетите от края на Средновековието и началото на Ренесанса (Пиер Гренгоар, Клеман Маро, даже на Франсоа Рабле), както и на сатириците и реалистите от XVII век (Матюрен Рение, Лафонтен, отчасти на Молиер).
