"Написвам първите редове на книгата, а срещу мен виждам
Калина Малина, седнала на дивана в стаята си - кабинет, усмихната сплела ръце в скута си, готова да отговаря на въпросите ми. Усмихва се, но в очите ѝ съзирам тъга и някакво примирение, но не безизходно, а извисено над катадневните страсти и суета. Тогава не можех да го разгадая напълно, била съм млада, забъркана във врящия казан на амбициите, на трудните - често нелицеприятни - битки за място под слънцето на литературата. Сега, когато пиша за нея, разбирам какво си е мислела и как се е отнасяла към стремежа ми да се докосна до същността ѝ - творческа и човешка. Расли сме и сме се формирали в различни епохи, с различен обществено-политически и нравствен климат. А това си има своето значение.
Вече няколко поколения български читатели трудно биха могли да си представят детската литература без името на Калина Малина. Тя е творец така цялостно и трайно свързан с литературата за деца и юноши, че само като споменем името Калина Малина, знаем, че става въпрос за детска литература, а когато говорим за творчеството за деца, веднага едно от първите имена, които ни идват наум, е това на Калина Малина. Творчеството за деца на писателката - повече от петдесет книги - е неразривно и дълбоко свързано с живота на малките. И не само на малките, но и с тежненията и мечтите за по-добър живот и повече красота, със събития, не без значение за историческото ни развитие.
Творчески богатата и неспокойна натура на писателката се развива и утвърждава главно след Първата световна война – във време, наситено със сложни социални и обществени процеси и катаклизми, и в по-голямата си част е свързано с учителската професия. Близо петнадесет години от живота на писателката преминават в софийските училища. Както всичко, което върши, така и учителската професия тя не приема само като средство за препитание, а преди всичко като призвание и дълг. Нещо повече, за нуждите на училището, в съавторство с други известни наши творци, съставя граматики, христоматии и други учебни помагала за прогимназиите (сега от четвърти до седми клас).
Характерен момент от нейната разнообразна дейност в културното пространство на 30
-те до 60
-те години е активното и участие в периодичния печат като журналистка, редакторка и сътрудничка. Години наред завежда, а едновременно с това и редактира педагогическата страница на вестник Литературен глас. Заедно с
Елин Пелин е редактор на вестник Пътека, между 1935 и 1938 г. е редактор на вестник Въздържателче, редовно сътрудничи на Вестник за жената със статии, в които определя възгледите си за ролята и мястото на жената в обществения и културния живот.
Както сериозно и отговорно работи в областта на литературата, на журналистиката и педагогиката, както сериозно и отговорно изпълнява обществените и гражданските си задължения, така загрижено Калина Малина следи състоянието и развитието на литературата за деца. Стреми си да помага на младите автори, да ги напътства и изобретателно да ги приобщава към тази област. Като прибавим към всичко това обаянието и на човек с голямо и отзивчиво сърце, лесно ще си обясним уважението и любовта, които и засвидетелстват не само читателите от няколко поколения, но и по-младите творци от тези поколения. Ето какво си спомня за отношението и към младите автори
Асен Босев: "Тези дни четох едно от първите си стихотворения – Трезва пролет, излязло във вестник Въздържателче през 1935 г. Тогава бях учител в с. Синьо бърдо и оттам пращах стихотворенията си във Въздържателче, където редактор беше Калина Малина. Този вестник в ония години беше много популярен. Когато видях стихотворението си излязло във вестника, аз почувствах голяма радост и голяма топлина. При първото си идване в София потърсих редакторката, отпечатала моето стихотворение. Калина Малина и Д. Б. Митов (съпругът ѝ) ме приеха топло и водиха с мен разговор. Тогава чух доста интересни за мен неща за литературата, за поезията. Изведнъж почувствах и двамата много близки." (Из стенограмата за творческата среща - разговор по случай 75-годишнината на Калина Малина.)
И след като на 9 септември 1944 г. обществено-политическата система се променя, Калина Малина отново продължава журналистическата и обществената си дейност. Чувството на признателност, което ѝ засвидетелства тогавашната общественост, се изразява в избирането ѝ за делегат на Първия световен конгрес на привържениците на мира през 1949 г., а няколко години по-късно и за делегат на Втория конгрес на австрийските жени. За огромната и плодотворна народополезна дейност Калина Малина е награждавана с ордените За гражданска заслуга, Кирил и Методий I степен, Червено знаме на труда и Народна република България. Била е и носител на званието Заслужил деятел на културата.
Калина Малина има интересен и богат на факти и събития живот още от детските си години. Така се стичат обстоятелствата, че родителите ѝ не могат да се задържат дълго време на едно място или, както се казва, да свият постоянно гнездо. Малката Райна Иванова Радева има късмета и щастието да живее при двамата си дядовци и да слуша – наред с приказките - и любопитните истории на рода, чийто най-достоен представител в нейните детски очи е дядо ѝ Ради Жеков. И макар в рода ѝ да няма ярко изявени личности, в смисъл оставили незаличими следи в историческото ни развитие, тя се гордее с рода си, с трудолюбието, честността и патриотизма на неговите членове: "Моето родословно дърво - разказва Калина Малина - няма богати издънки. Прадядовците ми са занаятчии. Дядовците също. Дядо ми по баща е от Нови пазар. Някога градът се наричаше Ени пазар. Изключително турски град от XIV век. Един от първите българи, настанили се сред турците, е от рода Радоолу, чийто потомък е моят дядо Ради Жеков."
Из книгата
