Черно мляко

За писането, майчинството и харема вътре в нас. В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга "Черно мляко" Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите ѝ тази депресия я откъсва от единствената страст в живота ѝ, която дотогава е поставяла над всичко - да пише художествена литература.

В "Черно мляко" Шафак говори за въображаем "харем от шест малки жени" или дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността ѝ, които се борят една с друга за надмощие. "Вече познавах четири от тях", пише тя. "Другите две срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение - следродилната депресия, в която бях изпаднала - никога нямаше да ги видя в нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога не се поздравяват любезно".
С типичното си сладкодумие и характерен стил Елиф изследва собствените си чувства, представите си за майчинството и разбиранията си за кариерата на страниците на "Черно мляко". На светлинни години от идеала за майка, тя се наслаждава на независимостта си и отказва да пренебрегне страховете си около влиянието на брака и децата върху най-централната ѝ същност, тази на писател. Тя се изправя срещу всяка една част от себе си, срещу шестте Палечки, и съпоставя своя опит към този на други жени писатели. Силвия Плат, Зелда Фицджералд, Вирджиния Улф, Айн Ранд, Симон дьо Бовоар, Дорис Лесинг, Жорж Санд, Луиза Мей Олкът - списъкът е дълъг и никое име не е споменато случайно. И подобно на останалите ѝ творби, и тук Шафак увлича читателите да се впуснат заедно с нея в търсене на отговори на общочовешки и универсални въпроси.

"Черно мляко" е оригинална, изпълнена с хумор и прозрения книга - задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти. Защото, както пише Елиф, "всъщност ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно постигнатата хармония между взаимно изключващите се страни в характера ни." "Черно мляко" е книгата, която разказва как тя се изправя пред своята вътрешна разноликост и се научава да бъде цялостна.

Елиф Шафак е родена през 1971 г. в Страсбург, Франция. След като родителите ѝ се развеждат, тя е отгледана от майка си и баба си - две коренно различни жени. Майка ѝ е модерна и еманципирана личност, изградила дипломатическа кариера, а баба ѝ въплъщава традиционното мислене и патриархален морал. Елиф избира да следва примера на майка си - тя получава солидно образование: завършва Международни отношения, получава докторска степен по политически науки и магистърска степен по Равенство между половете и права на жените. Днес тя е сериозен журналист, работещ за голям турски вестник и няколко авторитетни международни издания като Wall Street Journal, New York Times и др.

Въпреки многобройните си ангажименти и блестяща професионална реализация, Елиф Шафак дължи славата си най-вече на делото си като писател. До момента тя има над 10 книги, осем от които са световни бестселъри. За тях критиката я признава като "един от най-отличителните гласове в съвременната турска и световна литература". Романите ѝ съчетават западните и източни традиции на разказване и често представят истории за жени, емигранти и малцинствени групи. Те разкриват погледа на авторката към сериозни обществени проблеми, свързани с принадлежността, идентичността, пола, ежедневието и др. Философията на суфизма, която авторката изповядва, добавя и особен емоционален оттенък към увлекателните сюжети. Заради всички тези качества, още първата творба на Елиф Шафак - "Мистик" получава признание като най-добра книга с мистичен сюжет в Турция за 1998 г. Следват "Огледалата на града", "Погледа", "Двореца на бълхата" и други завладяващи романи, с които тя печели още много читатели. Скоро авторката започва да пише и на английски език. Показателен факт за силата на творчеството ѝ е, че заради втория английски роман, "Копелето на Истанбул", са ѝ отправени обвинения за обида на турската национална идентичност. В последствие обвиненията биват отхвърлени, а книгата се превръща в бестселър за 2006 г.

Други два романа, получили широк отзвук от читателите и критиците, са "Любов" и "Чест". В тях авторката сериозно поставя темата за любовта. Духовна и светска любов, ограничаваща и освобождаваща любов, любов и свобода - и двата романа дават повод за сериозен размисъл. Героите, които Елиф въвежда не само в тях, но и във всяка твоя творба, са запомнящи се художествени образи, печелещи не само вниманието, но и сърцето на читателя.

С темите и идеите, които поставя, както и с таланта си да разказва истории, Елиф Шафак получава световна известност. Днес книгите ѝ са преведени на над 30 езика, като тя е един от най-продаваните автори в Италия, Франция и България. Тя получава редица престижни турски и международни литературни награди. Ето и нейната собствена гледна точка за стойността и смисъла на изкуството:

"Точно като любовта, литературата ни показва връзките. Ние живеем в свят, в който нещастието на някого в Пакистан може да повлияе на живота на някой в Канада. В този свят никой не живее във вакуум. Скръбта на един човек може да натъжи цялото човечество. Щастието на един човек може да допринесе за радост на всички. Литературата и изкуството ни помагат да се чувстваме свързани с вселената."