Холи

Холи Стивън Кинг Времетраене: 0:57 мин. Стивън Кинг Времетраене: 3:14 мин. Голяма книга за магии и заклинания Времетраене: 1:22 мин. Прииждаща вълна. Изкуственият интелект, властта и нашето бъдеще Мустафа Сюлейман, Майкъл Бхаскар Времетраене: 1:44 мин. Щипка любов Илора Споб Времетраене: 1:18 мин. Решителният ум Шахрияр Банури Времетраене: 1:06 мин. Отвори капачетата и научи всичко за колите Софи Дюсосоа, Пиер Кайо Времетраене: 1:02 мин. Гради като жена Катлийн Грифит Времетраене: 1:24 мин. Изгубеното момиче крал Катерин Дойл Времетраене: 1:19 мин. Страхотен брак Франсис Мейс Времетраене: 1:12 мин. Книги от поредицата Анна Кадабра Педро Маняс Времетраене: 1:21 мин. За насекомите с уважение Джулс Хауърд Времетраене: 1:17 мин.

Холи ни среща отново с една от най-интересните и изобретателни героини на Стивън Кинг. В този трилър Холи Гибни трябва да разкрие страшната истина за изчезването на няколко души в град в Средния запад.

Читателите вече са проследили постепенната ѝ трансформация от стеснителна (но също така смела и дълбоко морална) самотница в Мистър Мерцедес до партньорка на Бил Ходжис в Търси се и напълно самостоятелен, умен и понякога корав частен детектив в Другият. В настоящия роман на Кинг Холи трябва да се изправи сама срещу двама коварни и великолепно прикриващи се противници.

Когато Пени Дал се обажда в детективска агенция Търси се, за да издирят изчезналата ѝ дъщеря, Холи се колебае дали да поеме случая. Партньорът ѝ Пийт е болен от ковид. Майка ѝ (с която са имали много сложни отношения) само преди дни е починала и Холи трябва да излезе в отпуск. Но нещо в отчаяния тон на Пени Дал не ѝ позволява да откаже.

Само на няколко преки от мястото, на което е изчезнала Бони Дал, живеят професорите Родни и Емили Харис (пенсионирани университетски преподаватели). Те са олицетворение на буржоазната порядъчност: семейна двойка, минала осемдесетте, напълно отдадени един на друг. Само че двамата крият страшна тайна в мазето на хубавата си викторианска къща, тайна, която може да е свързана с изчезването на Бони. Ще се окаже почти невъзможно да се установи какви точно ги вършат - те са ловки, те са търпеливи, те са безмилостни.

Холи трябва да използва всичките си дарби и умения, за да надхитри шокиращо извратените професори в шедьовъра на Стивън Кинг.

"Холи не ми излизаше от ума. Тя трябваше да е епизодичен герой в Мистър Мерцедес, но някак си привлече вниманието ми и спечели сърцето ми. Холи е неповторима."
Стивън Кинг

"Забележителен роман. Адски зловещ, но и изпълнен с надежда."
Линуд Баркли

"Градът е стар и вече не е в особено добра форма, както и езерото, до което е построен, но в него има райони, които все още са много хубави. Дългогодишните жители навярно биха заявили единодушно, че най-хубавият квартал в града е Шугър Хайтс, а най-хубавата улица в него е Ридж Роуд, която се спуска плавно от Колежа за науки и изкуства Бел до парка Диърфийлд три километра по-надолу. По пътя си Ридж Роуд минава покрай множество красиви къщи, някои от които принадлежат на преподаватели в колежа, а други на най-изтъкнатите хора в града - лекари, адвокати, банкери, директори на компании. Повечето от тези къщи са във викториански стил, безупречно боядисани, с еркерни прозорци и богато украсени корнизи.

Паркът, при който свършва Ридж Роуд, не е толкова голям, колкото парка в центъра на Манхатън, но се доближава до размерите му. Диърфийлд е гордостта на града и цял взвод градинари го поддържа във великолепен вид. Разбира се, не бива да забравяме за занемарената западна част откъм Ред Банк Авеню, известна с прозвището Гъсталака, където след мръкнало се навъртат купувачи и продавачи на наркотици и където от време на време се случва по някой грабеж, но Гъсталака заема едва три акра от общо 740. Останалите са изпъстрени с полянки, цветя и лъкатушещи алеи, по които се разхождат влюбени двойки, и с пейки, на които стари мъже четат вестници (напоследък все по-често на електронни устройства), а жени си бъбрят, докато полюляват бебета в скъпи колички. Има две езерца и понякога може да забележите мъже или момчета да пускат лодки с дистанционно управление в едното. В другото грациозно плуват лебеди и патици. Има и площадка за децата. Всъщност има всичко освен плувен басейн; градският съвет обсъжда идеята от време на време, но все не я приема. Заради разходите, знаете как е.

Тази октомврийска вечер е топла за това време на годината, но слабият дъждец е оставил по домовете всички освен един целеустремен бегач. Това е Хорхе Кастро, който преподава творческо писане и латиноамериканска литература в колежа. Въпреки специалността си той е роден и израснал в Америка; обича да казва, че е толкова американец, колкото pie de manzana. През юли навърши четирийсет и вече не може да се залъгва, че още е младият лъв, който постигна краткотраен успех, когато първият му роман стана бестселър. Четирийсет е възрастта, на която спираш да се заблуждаваш, че все още си млад. В противен случай - ако вярваш на глупости за повдигане на самочувствието от рода на четирийсет е новото двайсет и пет - неусетно ще започнеш да се хлъзгаш по наклонената плоскост. Отначало едва забележимо, но постепенно все повече и повече и докато се усетиш, вече си на петдесет с преливащо над колана шкембе и хапчета за понижаване на холестерола в шкафчето за лекарства. На двайсет тялото прощава всичко. На четирийсет вече не прощава почти нищо. Хорхе Кастро не иска да направи петдесет и да открие, че се е превърнал в поредния разплут американец.

Когато си на четирийсет, трябва да започнеш да се грижиш за себе си. Трябва да поддържаш машината, защото няма как да я смениш с друга. Затова Хорхе пие сутрин портокалов сок (калий), следван почти всеки ден от овесена каша (антиоксиданти) и е свел консумацията на червено месо до веднъж седмично. Когато му пригладнее, в повечето случаи си отваря консерва със сардини. Те са богати на омега-3 мастни киселини. (Освен това са вкусни!) Сутрин прави гимнастика, а вечер тича, но без да се престарава, за да изпълни четирийсетгодишния си бял дроб с кислород и да понатовари четирийсетгодишното си сърце (пулс в покой: 63). Хорхе иска, когато стане на петдесет, да изглежда и да се чувства на четирийсет, ала съдбата е голям шегобиец. Хорхе Кастро няма да доживее дори до четирийсет и една.

Обичайната му тренировка, която той не променя дори в дъждовна вечер като тази, се състои в това да измине на бегом разстоянието от къщата, в която живее с Фреди (на тяхно разположение поне докато изтече договорът му като гостуващ писател), намираща се на няма и километър от колежа, до парка. В парка ще разтегне мускулите на гърба, ще пийне от обогатената с витамини вода, която държи в чантичката на кръста си, и ще тръгне на бегом обратно към къщи. Дъждецът дори му действа ободряващо, а и наоколо няма други бегачи, пешеходци или велосипедисти, които да му се налага да заобикаля. Велосипедистите са най-неприятни с убеждението си, че имат пълно право да карат по тротоара вместо по улицата, въпреки че на платното има специално обособена велоалея. Дори не му се налага да помахва за поздрав на хората, излезли да поседят на просторните си закрити веранди привечер - лошото време е прогонило и тях.

Всички освен един - старата поетеса. Тя е намъкнала дебело яке, въпреки че в осем вечерта температурата все още е дванайсет-тринайсет градуса, защото е станала четирийсет и девет килограма (личният ѝ лекар редовно я мъмри колко е слаба) и ѝ е студено. Дори повече от студа обаче усеща влагата. Въпреки това е навън, защото тази вечер ще се роди стихотворение, стига да успее да улови нишката и да я разплете. Последното си стихотворение е написала в средата на лятото и трябва да подхване следващото, преди съвсем да е ръждясала. Трябва да е по-активна, както понякога се изразяват студентите ѝ. По-важно обаче е, че това стихотворение може да се окаже добро. Може да се окаже дори необходимо."
Из книгата

Стивън Кинг, известен като "Краля на ужаса" е американски писател, който твори в жанровете ужаси, трилър, фантастика и мистика. Книгите му са издадени в тираж над 350 милиона екземпляра, което превръща автора в един от най-четените и продаваните писатели на XX век. Кинг е автор на 50 романа, като 7 от тях са под псевдонима Ричард Бакман, както и на 5 научнопопулярни книги. Голяма част от неговите произведения са екранизирани, като филмите "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за Оскар в категорията "Най-добър филм". Световно признатият майстор на съспенса е носител на множество награди, сред които и "Националния медал на изкуствата за 2014 година".

Стивън Едуин Кинг е роден през 1947 г. в Портланд, Мейн в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. Когато Стивън е на 2 години баща му напуска семейството и за неговото възпитание, както и за това на по-големия му брат Дейвид се грижи единствено майката. Първите си истории талантливото момче започва да пише на 7-годишна възраст, след което ги продава на своите съученици. Когато е 13-годишен Стивън намира кашон със стари книги на баща си (предимно хорър и научна фантастика), което силно повлиява на младия писател. След като завършва местното училище Кинг се записва в "Университета" в Мейн, където изучава английска филология. Там той започва да пише в училищното списание, като има собствена колона, наречена "Боклукчийската кола на Кинг", като историите, поместени в нея, са вдъхновени от различните почасови работи, които Стивън си намира, за да се издържа. През 1966 година Кинг публикува първия си разказ "Аз бях тинейджър, обирджия на гробове", който вероятно е замислен в периода, когато Кинг е работил като гробар. След това той започва да пише разкази за мъжки списания, като голяма част от тях са събрани в сборника "Нощна смяна". През есента на 1971 година Кинг започва работа като преподавател по английски език в Хемпдън, Мейн. През същата година се жени за своята колежка Табита Спърс. За съжаление недоимъкът си казва думата и Кинг е принуден да гледа първото си дете в каравана, в малкия провинциален град.

През 70^-те и 80^-те години Кинг започва работа върху няколко романа, сред които е историята за момиче, надарено със свръхестествени способности - "Кери", но тъй като не може да избере подходящ завършек, го изхвърля на боклука. Неговата съпруга за щастие намира ръкописа и настоява Стивън да го завърши. Романът е публикуван през 1974 година от издателство "Doubleday", като за него Кинг получава аванс в размер на 2500 долара. След това издателството продава авторските права на "Кери" за 400 000 долара на "NAL", като половината от сумата е за Стивън. Това от своя страна му позволява да прекъсне да преподава и да се отдаде изцяло на писане. Впоследствие романът е успешно екранизиран. Докато живее в Боулдър, Колорадо той написва завладяваща книга за шизофреничния баща Джак Торънс - "Сияние", като през 2013 година излиза неговото продължение озаглавено "Доктор Сън". Тогава се ражда и идеята за серията от истории за призрачния стрелец Роланд, озаглавена "Тъмната кула". Кинг споделя, че седемтомната поредица е вдъхновена от "Властелинът на Пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин, но главното място, където се развива действието по-скоро прилича на град от Дивия Запад, отколкото на Средната земя. Други писатели, послужили за пример и муза на Кинг, както и персонални любимци са Рей Бредбъри, Едгар Алан По и Питър Строб, на който единствен позволява да му бъде съавтор в романът "Талисманът" и неговото продължение "Черният дом". Други известни произведения на Стивън Кинг са "Възкресяване", "Търси се. Който си го намери, за него е", "Бягащият човек".

Въпреки космическият успех на романите му, които го превръщат в един от най-богатите писатели в историята на литературата, Стивън Кинг заедно със семейството си и до днес живее в Мейн - този особен град с особени хора и неизчерпаем източник на идеи за автора. "Краля" на ужаса и трилъра е понесъл немалко критика, относно необичайните си идеи, но едновременно с това те здраво захващат читателя в чудовищните си лапи и не го пускат до края, който почти никога не е "щастлив". Смята се, че именно животът в малкото, провинциално градче Мейн и суровите нрави на хората са повлияли изключително много върху сюжета на голяма част от романите му. Всичко останало, разбира се, е плод на въображението му, което трябва да признаем е невероятно и феноменално. Някои от произведенията му са се превърнали в "класика в жанра" и то не за друго, а защото случките и персонажите са взети от реалния живот. С книгите си ексцентричният автор отваря малка вратичка към мрачното подсъзнание на читателя и докато се усети, той е попил всяка дума от страниците. Най-страшното, обаче, идва нощем - тогава ни полазват студените тръпки и бавно навлизаме в Царството на трилъра и всичко оживява от магическата писалка на "Краля". А кой е той и на какво е способен вече ни е много добре известно...

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg