"Уважаеми читатели, Нека припомним думите на родения в Охрид Григор Пърличев, че "да се преведе Омир би било едно от най-знаменателните дела, което би доказало, че народът ни напредва". Именно този напредък дължим на Александър Милев и Блага Димитрова, които след многогодишен труд през 1969 г. ни предоставиха на модерен български език тази уникална творба на древността, културно наследство на модерната цивилизация. Преводът, освен с точността си, е със спазена ритмика и изключително художествено достойнство, предизвикващ художествена наслада у читателя. Той ни потапя не само в море от събития около ... |
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма ... |
|
Книгата е издадена за първи път от Георги Д. Юруков в София през 1926 г. Настоящото издание е препис на съвременен български от Д-р Николай Иванов Колев."Още когато изучавах българската история като ученик, чувствах инстиктивно неверността на теорията, че българите били от татарски произход. По-късно смесената теория на Марин Дринов пак не ме задоволяваше. Тридесетмесечното ми пребиваване в Скопие и Серес и познаването на трите български наречия ми даде възможност да се добера до истината, която реших да изложа писмено. Ако никой друг не се съгласи с откритата от мен истина, ще остана пак доволен, че съм я открил за ... |
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
Събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийски университет. Издадена за първи път през 1908 г. от Българско книжовно дружество."От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им. Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната. Каквото ми се отдаде ново да издиря или ... |
|
Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци, с две карти. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Verlag der Dykschen Buchhandlung", Leipzig 1915. Забранена в България от 1944 до 1990. ... ... Значи, империята на Приам се е намирала между Фригия (Македония), Хелеспонта и Лесбос. Тези думи на Омир нямат смисъл, ако се предположи, че Троя се е намирала на азиатския бряг на Хелеспонта, защото между Лесбос, Хелспонта и Азиатска Фригия няма суша. Те придобиват смисъл, като си представим Фригия в Македония или Тракия. От това се вижда, че Троя е била една държава, ... |
|
Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, ... |
|
Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев. Преписана през 1785 г. от монах Яков в параклиса "Св.Апостоли". ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски, виждаме, че тези наши възрожденци "са черпили, но всеки по своему от някои общи извори". Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки ... |