"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..."
Митко Новков
"Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност."
Аксиния Михайлова
"Отвисоко в печката пада дърво е книга като разходка в планината с любимото и вярно куче, поетическото куче. Между дърветата проблясва нежна светлина, долитат прашинки, камбанен звън, през зимата някой подпира отворената врата с щека и вътре навяват преспи. Елегантна, родна, обичлива поезия. Културна. Бистра. Книга с планински стихотворения."
Петя Хайнрих
Екатерина Григорова (1975, Добринище) е автор на стихосбирките
Фарадеев кафез (2013),
Дъска по мокрия пясък (2014) и Празна зора (2019). Преподавател е в департамент Средиземноморски и Източни изследвания при Нов български университет. Носител на национални литературни награди, между които Биньо Иванов - за принос в развитието на българския поетически синтаксис, Славейкова награда, Морето - на сдружение Лумен и други. Нейни произведения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.