Събеседник на рибитеВсичко хубаво рухва преди да започне.
Всяка правда пониква в ерозирала почва
Нищо повече от пътеки, безсмислено трудни.
Поколения нищожни, от себе си неизлекувани.
С всяко вдишване чувствам хиляди залези,
катаклизми и рани, и провали на Аз-а.
Разпилените образи в хедонистка заблуда
са похвала за егото и насмешка за чудото.
Предпочитам да бъда в периферния ужас
сред морето-материя песъчинка ненужна -
незапочнат портрет на измислени мигове.
Предпочитам да бъда събеседник на рибите.
Наричам се част от светаНаричам се част от света. А светът е във мене.
През грозни симфонии достигам до чистия тон -
синкоп на искрица живот. С колебливо туптене
ще измия кръвта си в реката на светъл закон.
Калта отминава с водата сякаш отдавнашен сън
и вграждам отломки печал в къща от слънце и дух.
Съзрях кръговрата. Илюзия е страшната смърт.
Цветята отново ще никнат. Дните са мигове тук.
Посявам сърцето си вместо изгубено име -
да може света ми от строгия космос да пази.
Вестител на изгрев, аз с утрото днес съм единен -
с природата в мир озарявам небесния празник.
Денис Олегов