Трактат за задълженията
Traite des Obligations

Двуезично издание - на български и френски език. Робер-Жозеф Потие е роден в края на XVII век в Орлеан, Франция, в семейство на уважавани юристи и магистрати - баща му Робер Потие е съветник на председателя на съда, а дядо му Флоран Потие е бил кмет на града през 1603 г. Робер-Жозеф Потие завършва право в родния си град, а след кратко колебание дали да му се отдаде изцяло, едва на 21 години, поема поста, който покойният му баща е заемал в съда. Младият Потие обаче не се задоволява само с изучаването на теорията, а под ръководството на един от най-добрия адвокати в Орлеан придобива безценен практически опит, който му позволява да придобие поглед над правото не само като система от абстрактни норми, но и като средство за разрешаване на ежедневните проблеми на хората.

Воден от интереса си към римското право, което по негово време е в основата на действащия правопорядък в страната, систематизира основните текстове на Дигестите на Юстиниан и издава първия от трите тома на труда си Pandectæ Justinianeæ in novum ordinem digestæ през 1748 г. Същата година Луи XV го назначава за кралски професор по френско право в университета на Орлеан. Потие е автор на множество трудове, в които прави сравнение между приложимото в Южна Франция писано право и обичайното право, прилагано в северните области на страната. Част от значимите му произведения са Обичаят на Орлеан (1749), Трактат за задълженията (1761, 1764), Трактат за договора за продажба“ (1762), Трактат за договора за наем (1764), Трактат за брачния договор (1768).

В началото на XIX век Наполеон Бонапарт търси начин да уеднакви правото във Франция. За тази цел, по подобие на император Юстиниан, Бонапарт възлага съставянето на граждански кодекс, който да се прилага еднакво във всички завладени територии в Европа. Авторите на кодекса редактират текстовете в духа и според идеите от трудовете на Потие, чийто стремеж също е бил единно френско право. Произведенията на уважавания френски юрист съдържат както сравнителноправен анализ на достиженията на тогавашната европейска правна доктрина, така и на частноправните институти в контекста на римскоправната традиция на континенталния правен кръг и особеностите на местните обичаи във Франция.

Трактат за задълженията е една от основите, върху които е изградена романската правна култура. Той е отправна точка за всяко задълбочено изследване в сферата на общата част на гражданското и облигационното право.

В настоящото издание към двуезичния текст са приложени преводите на относимите текстове от Френския граждански кодекс - действащи и вече отменени, със съответните препратки към българското законодателство преди и след Втората световна война. Римскоправните източници са посочени чрез съвременните им означения и са отразени в справочен апарат след текста, като цитираните откъси на латински са преведени като интегрална част от текста, за да се улесни читателят и за да не се лишат тези, които не боравят с латински, от нито една идея или пример от този забележителен труд.

За същността на задълженията и тяхното действие

• За действието на задълженията
• За договорите
• Какво е договор и по какво се различава от полицитацията. Какво основно трябва да различаваме във всеки договор
• Какво е договор
• По какво се различава договорът от полицитацията
• Три неща, които трябва да различаваме във всеки договор
• Деление на договорите
• Различните пороци, които може да се срещнат при договорите
• За грешката
• За липсата на свобода
• За измамата
• За прекомерната неравностойност на престациите между пълнолетни
• За прекомерната неравностойност на престациите между непълнолетни
• За липсата на кауза в договора
• За липсата на обвързваща сила за обещаващия
• За способността на лицата да договарят
• За това, което може да е предмет на договорите. Това може да бъде само нещо, отнасящо се до страните по договора, като се следва правилото, че не е възможно да се уговори, нито обещае освен за себе си
• На какво се основава принципът, че не можем да уговаряме, нито да обещаваме за другиго
• Няколко случая, в които действително уговаряме или обещаваме за себе си, макар в договора да се споменава друго лице
• Това, което се отнася до друго лице, различно от страните по договора, може да представлява тежест или условие на съглашението, макар да не може да бъде негов предмет
• Можем да уговаряме и обещаваме посредством представителството на трето лице, като това не представлява нито уговаряне, нито обещаване за другиго
• За действието на договорите
• Правила за тълкуване на съглашенията
• За клетвата, която страните понякога прибавят към своите съглашения
• Други източници на задълженията
• За квазиконтрактите
• За деликтите и квазиделиктите
• За закона
• За лицата, между които едно задължение може да продължи да съществува
• За това, което може да бъде предмет и съдържание на задълженията
• Общо разбиране относно това, което може да бъде предмет на задълженията
• Какви вещи може да са предмет на задължението
• Какви действия може да са предмет на задълженията
• За действието на задълженията
• За действието на задълженията от гледна точка на длъжника
• За задължението да се даде
• За задължението да се направи или да не се направи нещо
• За действието на задължението по отношение на кредитора
• За случая, в който задължението се състои в това да се даде нещо
• За случая, в който задължението се състои в това да се направи или да не се направи нещо
• За причинените вреди и пропуснатите ползи, произтичащи било от неизпълнението на задълженията, било поради забава на изпълнението им

За различните видове задължения

• Общо изложение на различните видове задължения
• Първо деление
• Второ деление
• Трето, четвърто и пето деление
• Шесто деление
• Седмо деление
• Осмо деление
• Девето, десето, единадесето, дванадесето деление
• За първото деление на задълженията на граждански и естествени
• За различните модалитети, с които може да се договарят задълженията
• За отлагателните условия и условните задължения
• Какво е условие. И неговите различни видове
• Какво би могло да бъде отлагателно условие
• Кога се смята, че условията са се осъществили
• За неделимостта на осъществяването на условията
• За действието на условията
• Ако едно задължение е било договорено под множество условия, необходимо ли е осъществяването на всичките
• За прекратителните условия и задълженията под такова условие, както и за условията, чиято продължителност е ограничена със срок
• За срока на изпълнение
• Какво е срок за изпълнение и какви са различните видове срокове за изпълнение
• За действието на срока и по какво се различава той от условието
• За случаите, в които изпълнение на дълга може да бъде искано и преди срока
• За срока, придружаващ условията
• За мястото на изпълнение
• За задълженията, сключени при уговорка да може да се изпълни на определено лице или при уговорка да може да се изпълни с нещо, различно от дължимото
• За алтернативните задължения
• За солидарните задължения между няколко кредитори
• За солидарността при длъжниците
• Какво е солидарно задължение по отношение на длъжниците
• Кога задължението на няколко длъжници се разглежда като солидарно
• За последиците от солидарността между няколко длъжници
• За опрощаването на солидарността
• За прехвърлянето на исковете на кредитора, на което има право един солидарен длъжник, платил целия дълг
• За исковете, които изпълнилият, без да се суброгира, солидарен длъжник има на собствено основание срещу съдлъжниците си
• За някои особени видове задължения с оглед на техния предмет
• За задължението за неопределена вещ от определен род
• За делимите и неделимите задължения
• Кои задължения са делими и кои задължения са неделими
• Какво е делимо и какво е неделимо задължение
• За различните видове неделимост
• Няколко особени вида задължения, за които се питаме дали са делими, или неделими
• За естеството и действието на делимите задължения
• Общи принципи
• Особености на първото действие при разделяне на задължението по отношение на длъжника
• За второто действие на разделянето на дълга, състоящо се в това, че може да бъде изпълнен на части
• За случая, в който разделянето на дълга се извършва както от страна на кредитора, така и от страна на длъжника
• Дали обединяването на частите в едно лице, било спрямо наследниците на кредитора, било спрямо наследниците на длъжника, погасява възможността дългът да бъде изпълнен на части
• Разлика между дълга за няколко индивидуално определени вещи и дълга за няколко неопределени вещи в зависимост от начина, по който вещите се разделят
• За естеството и действието на неделимите задължения
• Общи принципи във връзка с естеството на неделимите задължения
• За действието на неделимостта на задължението да се даде или да се направи нещо по отношение на наследниците на кредитора
• За действието на неделимите задължения да се даде или да се направи нещо по отношение на наследниците на длъжника
• За действието на неделимите задължения да не се направи нещо
• За неустойките
• За естеството на неустойката
• Кога неустойката може да бъде наложена
• За случая, в който неустойката е доба вена към задължение да не се направи нещо
• За случая, в който неустойката е била добавена към задължение да се даде или да се направи нещо
• Може ли длъжникът да избегне частично неустойката, погасявайки частично задължението си
• Дължи ли се пълният размер на неустойката от всички наследници на длъжника при нарушение от страна на един от тях
• Разрешение на въпроса по отношение на неделимите задължения
• Разрешение на въпроса по отношение на делимите задължения
• Дължи ли се целият размер на неустойката спрямо всички наследници на кредитора при нарушение, извършено спрямо едното от тях
• За акцесорните задължения на поръчителите и на другите лица, които се присъединяват към задължението на главния длъжник
• За естеството на поръчителството. Определение за поръчител и изводите, произтичащи от него
• Деление на поръчителите
• Качествата, които трябва да притежават поръчителите
• Качествата, които едно лице трябва да притежава, за да може да сключи действителен договор за поръчителство
• За качествата, които трябва да имат поръчителите
• За случаите, в които длъжникът е длъжен да осигури нов поръчител на мястото на вече приетия
• За кого, спрямо кого, за какво задължение и как може да се поръчителства
• За кого и спрямо кого
• За какво задължение
• Как се сключват поръчителствата
• За обхвата на поръчителството
• По какъв начин се погасяват поръчителствата и различните възражения, които законът дава на поръчителите
• По какъв начин се погасяват поръчителствата
• За възражението за поредност
• Произход на това право
• Кои поръчители могат да противопоставят възражението за поредност
• В кой случай кредиторът е задължен да спази поредността и кога възражението за поредност трябва да бъде противопоставено
• Срещу кое имущество кредиторът е задължен да насочи изпълнението
• За чия сметка трябва да се извърши принудителното изпълнение
• Отговорен ли е за неплатежоспособността на длъжника кредиторът, който не е извършил принудителното изпълнение
• За възражението за разделност на задължението
• Произход на правото
• Кои могат и кои не могат да противопоставят възражението за разделност
• Между кого трябва да се раздели дългът
• Може ли поръчителството да се по дели с поръчител, който не е договорил действително, и с непълнолетен поръчител
• Кога може да бъде противопоставено възражението за разделност
• За действието на възражението за разделност
• За прехвърлянето на искове или суброгацията, която кредиторът е длъжен да направи на платилия му поръчител
• За правото, което поръчителят има срещу главния длъжник и срещу своите съпоръчители
• За регресното право на поръчителя срещу главния длъжник, след като е изпълнил
• Какви са исковете, с които разполага поръчителят срещу главния длъжник, след като е изпълнил
• Какво изпълнение дава основание на тези искове
• Три условия, за да може направеното от поръчителя изпълнение да даде основание за иск срещу главния длъжник
• Кога поръчителят, който е изпълнил, може да упражни своето регресно право
• При няколко главни длъжници има ли поръчителят иск срещу всеки от тях и за колко
• За случаите, в които поръчителят има иск срещу главния длъжник дори преди да е изпълнил
• Дали поръчителят за една рента може да задължи длъжника за откупуването
• Исковете, които поръчителят има срещу своите съпоръчители
• За някои други видове акцесорни задължения
• За задължението на тези, които в правото наричаме mandatores
• За задължението на възложителите
• По какъв начин възложителите се присъединяват към задълженията, произтичащи от договорите на техните изпълнители, и по какво те се различават от другите акцесорни длъжници
• В кои случаи намира приложение акцесорното задължение на възложителите
• За действието на акцесорните задължения на възложителите
• За акцесорното задължение на възложителите, което се поражда от деликтите на техните изпълнители
• За главите на семейства и господарите
• За пакта constitutae pecuniae
• За това, което е необходимо за действителността на пакта constitutae pecuniae
• Съдържа ли пактът constitutae pecuniae по необходимост срок, в който обещаваме да изпълним
• Дали можем чрез пакта constitutae pecuniae да се задължим за повече от дължимото или за нещо различно от дължимото, или да се задължим по различен начин
• За действието на пакта constitutae pecuniae и за задължението, което се поражда от него
• За вида пакт, чрез който обещаваме на кредитора да му дадем определени обезпечения

Препратки към Corpus iuris civilis