"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Всеки роман е нов живот. Също като сънищата, за които говори френският поет Жерар дьо Нервал, и романите разкриват пъстротата и сложността на нашия живот, изпълнени са с хора, лица и предмети, които ние разпознаваме. Досущ както става в сънищата, когато четем романи, ние понякога сме толкова впечатлени от властното въздействие на онова, което срещаме в тях, че забравяме къде сме и си представяме, че се намираме сред въображаемите хора, сред въображаемите събития, на които ставаме свидетели. В такива мигове имаме чувството, че откритият от нас въображаем свят, на който се наслаждаваме, е по-истински от истинския свят. Това, ... |
|
|
Животът на Монтен в един въпрос и двайсет опита за отговор. ... Как да се разбираме с другите, как да противодействаме на насилието, как да се примирим със загубата на любим човек... Как да живеем? Този въпрос буквално обсебил ума на ренесансовия благородник Мишел дьо Монтен, чието разностранно изследване на собственото му съзнание и жизнен опит прераснало в произведение, каквото светът не познавал до този момент. В своите есета той дал израз на всичко, което минавало през ума му: вкусовете му по отношение на виното и храната, спомените от детството му, удоволствието да наблюдава как спящото куче потръпва с уши, докато ... |
|
|
Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава "диктатурата на смеха", описва едно общество, в което "смешното е задължително" и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например водещият телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като "клоуна Бо-Джо" Борис Джонсън, станал ... |
|
|
Единственото, което може да надмине творчеството на художничката Фрида Кало, е нейният забележителен живот. Изпълнен с много страст, творчески възходи и непосилни физически страдания, той е увенчан и от необикновената ѝ жизнерадост. Още млада, Фрида претърпява катастрофа, с последиците от която се бори до края на дните си. Тя се посвещава на рисуването, прикована към леглото, а талантът и необикновеният ѝ стил я превръщат в един от най-разпознаваемите, влиятелни и скъпопродавани творци. Самата Фрида не се възприема за артист. По време на живота си тя е преди всичко посветена на брака си с Диего Ривера - ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
