Песни и романси

Сборникът Песни и романси обхваща произведения, създадени в интервала 1921 - 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа Дуенде - теория и проявление в превод на Катя Диманова. Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания - така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и изгаря кръвта като силен цяр: "При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да се прави тази основна разлика, за да се стигне до същината на дадена творба."

"Но какво да кажа аз за Поезията? Какво да кажа за тези облаци, за това небе? Гледам, гледам, гледам ги, гледам го и толкоз. Разбираш, че един поет не може да каже нищо за Поезията. Остави това на критиците и на професорите. Но нито ти, нито аз, нито който и да е поет знаем какво е Поезията. Ето, погледни. Аз държа огъня в ръцете си. Разбирам го и работя идеално с него, но не мога да говоря за него без литература. Разбирам всички поетики; бих могъл да говоря за тях, ако не менях мнението си на всеки пет минути. Не знам. Може би един ден ще харесвам много посредствената поезия, както днес лудо харесвам (харесваме) посредствената музика. Ще изгарям Пантеона през нощта, за да започна да го издигам на сутринта и винаги да го оставям недовършен. В беседите си понякога съм говорил за Поезията, не мога да говоря единствено за моята поезия. И не защото не съзнавам какво правя. Напротив, ако е истина, че съм поет благодарение на Бога - или на дявола, - такъв съм и благодарение на техниката и усилието, благодарение на това, че много добре съзнавам какво е поема."
Фредерико Гарсия Лорка

"Всички неща имат своята тайна, а поезията е тайната на всички неща."
Фредерико Гарсия Лорка

"... Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и конят буен в планината.
Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Зелена, любя те зелена.
Под циганския грейнал месец
нещата във захлас я гледат,
а тя не може да ги види."

Федерико Гарсия Лорка е испански поет и драматург, художник, пианист и композитор. Емблематична фигура сред групата поети от Поколение 27, които въвеждат в испанската литература принципите на европейския авангардизъм (символизъм, футуризъм и сюрреализъм). Лорка е бележит представител на европейската лирика от началото на XX век, един от най-влиятелните и популярни поети на Испания. В България са поставяни и едни от най-красивите му пиеси: Домът на Бернарда Алба, Кървава сватба, Йерма и други. Убит е от франкистите в Гранада в началото на Испанската гражданска война, през 1936 година.