"Нова методология - общи модели и методики
В основата на анализа на риска и сигурността на национално ниво лежи системният подход и по-конкретно предложеният от автора нов модел на системата на сигурността (Stoynov, 2016a, 2016b, 2017), представен на Фиг. 1.3. Моделът представя системата на сигурността в два основни разреза – екзистенциален и функционален.
Екзистенциалният разрез показва сигурността в контекста на нейната среда. От една страна, сигурността е явление, наблюдавано в обществото, а от друга страна, самото общество съществува в околната за него среда. Така две основни подсистеми тук са общество и околна среда. Обществото си взаимодейства с околната среда, като преобразува нейните ресурси, за да си осигури средства за съществуване и възпроизводство, като това взаимодействие се осъществява в рамките на икономиката. Вътре в самото общество се проявяват и отношения, различни от икономическите, като сред тях по-особено място заемат политическите отношения. Така икономиката и политиката са други две важни подсистеми в екзистенциален разрез. В крайна сметка моделът обособява четири подсистеми на проявление на сигурността - общество, политика, икономика и околна среда - представени като четири отделни колони в табличната форма на модела.
Функционалният разрез показва сигурността в контекста на нейното функциониране. Сигурността има за цел защита от риска на определени ценности, като се използват определени ресурси и от тях се произвеждат определени продукти на сигурността. Всичко това се организира и координира от системата за управление на сигурността. Така се формират пет подсистеми на функционално ниво: рискове, изложени на риск ценности, ресурси за сигурност, продукти на сигурността и управление на сигурността. Те са представени като редове в табличната форма на модела.
При пресичането на всеки ред и колона в табличното представяне на модела се формира по една подсистема на системата на сигурността на съответното екзистенциално и функционално ниво. Така например управлението на сигурността в рамките на обществото, политиката, икономиката и околната среда се проявява съответно като управление на социалната сигурност, управление на политическата сигурност, управление на икономическата сигурност и управление на екологичната сигурност.
Моделът може да се прилага както за определен момент във времето (например при определяне на текущото състояние на сигурността), така и да се разглежда в развитие с времето (при исторически изследвания).
В монографията се разглеждат предимно колони две и три (Политика и Икономика) в табличната форма на модела на сигурността, които съответстват на икономическата и политическата сигурност.
С цел опростяване на модела при разглеждане само на политически и икономически риск и сигурност авторът предлага и опростен модел на системата на сигурността, представен на Фиг. 1.4. Освен, че разглежда само икономическата и политическата сигурност, моделът обединява във функционалния контекст ресурсите за сигурност, продуктите на сигурността и управлението на сигурността в една обща подсистема, наречена система за сигурност.
Както пълният, така и опростеният модел на системата на сигурността могат да се разглеждат и в статичен, и в динамичен контекст. В статичен контекст се представят моментни снимки на сигурността, както например това се прави във втората глава на монографията за полюсите. В динамичен контекст се проследяват хронологично събития и процеси, свързани с историческото изменение на сигурността и с нейните проявления във времето.
При статичен анализ на политическата сигурност се изследват: изложените на риск обществено-политически ценности, рисковете за тези обществено-политически ценности, политическите ресурси и политическите продукти на сигурността."
Из книгата
