Защо политическият проект Европа се провали - и как да съживим мечтите за него.
В началото на новото хилядолетие идеята за цялостна и свободна Европа (Europe whole and free) избледня толкова бързо, колкото беше провъзгласена десет години по-рано. Европа все повече губи своята независимост, първо в интелектуално и културно отношение, а след това и на практика, т. е. политически, геостратегически и икономически.
Днес въпреки единния пазар и еврото ЕС вече не е в състояние да защитава дори най-основните си интереси, като енергийната продоволствена сигурност. Войната разруши мечтата за обединена и мирна Европа, която би преодоляла разделителните линии на две световни войни и на Студената война, включително Желязната завеса, ако се простреше от Лисабон до Владивосток, от Шербур до Санкт Петербург.
Мечтата за умиротворяване на този санитарен кордон, вечно оспорваната буферна зона, която се простира повече или по-малко от Гданск до Загреб през Карпатите и още по на изток, европейската Средна земя, така да се каже, населена с толкова много етноси, малцинства, култури и религии, смесени и сраснали се до такава степен, че векове наред не е било възможно да се очертаят ясни национални граници. Това са области, които рядко са имали ясна държавност в историята и които днес понякога влизат в новините като замразени конфликтни зони. Например Приднестровието или Абхазия, чието териториално и държавно определение или регионална автономия винаги са били спорни. Идеята за умиротворяване на всички тези територии под чадъра на континентален, федеративен ред и на гарантиране на сигурността им в замяна на неутралитет се проваля за пореден път, тъй като Украйна се превръща в зона за разгръщане на евразийските планове на САЩ и острие на НАТО в Европа.