Принудено и непринудено - част 2

Александър Гочев е роден на 18.11.1942 година в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ, през периода 1985 - 1989 година работи по покана в Texas A&M University and Purdue University в областта на квантовата кинетика, а от 1989 година и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) - най-голямата агенция за научна информация в света.

През 1980^-те години е заместник-ръководител на каскадьорска група към Народния театър Иван Вазов и същевременно участва с нея в телевизионни и игрални филми, като в полско-българската продукция Окото на Пророка играе една от главните роли. В САЩ започва да пише пиеси, които се издават от редакцията на списание Пламък през периода 1999 - 2008 година. През 2018^-та година излизат като отделна книга Далечни светлини на издателство Захарий Стоянов, която получава през 2019^-та година годишната награда за драматургия на Съюза на българските писатели. Член е на Съюза на българските писатели (драматургия), на българския ПЕН клуб, на Американския ПЕН център и на America Chemical Society.