5-минутни истории за добри маниери - книга 24

Книгите от поредицата 5-минутни истории са предназначени за деца над 4-годишна възраст и са ценен помощник в насърчаване на интереса на малчуганите към четенето, стимулиране на въображението им и развиване на речниковия им запас. В тях са включени по пет истории с любими герои на Дисни и Пиксар, всяка от които може да се прочете за пет минути.

Мечо Пух - той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече - толкова лакомо, че се случват и инциденти - като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне "натясно".

Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. "Глупаво мое мече", с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин - защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно "Мече без капка Ум" съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн - и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум... и заедно с тях може да ви навестят някои чувства - например малко носталгия по детството.

С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се - от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече... и истинското приятелство между тях.

Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция - талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име - Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят - на български език с превода "Мечо Пух".

Втората част на името - Пух - вероятно е наследена от името на друга играчка - лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру - разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.

Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн - "Мечо Пух" и "Къщичка в къта на Пух". Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.

Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

В началото на 2000 г. Анди Мууни, председател на американската компания "The Walt Disney Company" представя серия от измислени героини, появявали се в анимационни филмчета на компанията и създава марката "Принцесите на Дисни" ("Disney Princess"). Идеята за това обаче не е резултат от предварително замислена стратегия, а от случайността. В края на 90-те Мууни посещава едно "Ледено шоу", в което деца представят страхотни съчетания с кънки на ледената пързалка. "Бях заобиколен от малки момичета, облечени от глава до пети като принцеси. Те дори не бяха продукти на "Disney", а просто оригинално приложение към костюма за Хелоуин. И тогава идеята се появи. Още на следващата сутрин казах на моя екип: "Ok, нека да установим стандарти и да посочим кои са официалните принцеси на Дисни", разказва председателят на компания.

Критериите се установяват бързо. Всяка от представителките, които ще получат признанието "Официална принцеса на Дисни" трябва да изпълняват три условия:

• да има главна роля в анимиран пълнометражен филм на "Disney";
• да бъде с човешки произход или ако е с приказен произход, то да има тясна връзка с външния вид на хората (например, русалката Ариел);
• след участието си във филма да не се появява с главна роля в продължения.

За представителките обаче не е задължително да са с кралско потекло по рождение. Сред тях може да има такива, които се считат за "принцеси" заради високия си социален статус, заради кралския брак, сключен с любимия принц, дори и заради геройските си постъпки.
Единадесет героини покриват изискванията и всяка получава признанието "Официална принцеса на Дисни". Първоначално в оригиналния състав са Снежанка, Пепеляшка, Аврора, Ариел, Бел, Жасмин, Покахонтас и Мулан. След това се присъединяват Тиана, Рапунцел и Мерида.

Въпреки липсата на специална реклама и определяне на фокус групи, марката "Принцесите на Дисни" достига огромен успех. Продажбите на продуктите с тази марка нарастват от 300 млн. долара през 2001 г. до 3 млрд. през 2006 г.