Настоящото изследване представя опит за когнитивно-културологичен анализ на един от базовите концепти в българската езикова картина на света - любовта. Моделът на проучването е изграден в съответствие със структурното разчленяване на концепта на три основни компонента - понятиен, образен и знаков. Чрез съпоставянето на начините, по които любовта е представена в текстовете на мъже и жени, носители на българската лингвокултура, се цели да се разкрие дали и как категорията пол на езиковата личност оказва влияние върху съдържанието на изследвания феномен. Резултатът от анализа е обобщено описание на някои от най-характерните сигнификативни, образни и системноезикови аспекти на концепта любов в съвременния български език.
Монографията се базира на успешно защитен дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий, където към момента авторката работи като асистент в Катедрата по съвременен български език.
Книгата е насочена към специалисти в областта на лингвокултурологията, на когнитивната лингвистика и на социолингвистиката, както и към всички, които проявяват интерес към начина, по който една от универсалните общочовешки емоции се осмисля и представя вербално от съвременния българин.
