Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
Виолет Тусен е пазителка на гробище - работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината ѝ се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща - чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината... Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, ... |
|
|
Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл - позната още като строгата и студена майка на Вайълет - има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи. Да оцелееш в наборния ден е предизвикателство само по себе си. А след това започва наистина трудното. Когато си най-дребната, не умееш да се биеш и костите ти са чупливи, смъртта е само на един дъх разстояние... ... |
|
|
Те са двойката мечта на 60 -те години - Роми Шнайдер и Ален Делон. Първата им среща в Париж през 1958 г. по време на снимките на филма Кристин поставя началото на една пламенна любов. Десет години по-късно, въпреки раздялата си, Роми и Ален застават отново пред камерата, за да създадат култовия филм Басейнът. Обичта между тях никога не угасва и с времето се превръща в приятелство, продължило до трагичната смърт на Роми през 1982 година. И тогава Ален Делон е човекът, който ще се погрижи за всичко. Роми е любовта на живота му: "Нашата любов никога не свърши. Тя само се промени". Тило Вюдра специализира ... |
|
|
Докато английският фантаст Хърбърт Уелс си представя машината на времето като велосипед, Рьоне Баржавел, един от създателите на френската научна фантастика - като скафандър, Дж. К. Роулинг - като времеврът с пясъчен часовник, в творбата на Кавагучи тя е едно легендарно токийско кафене, носещо името на неаполитанска песен, Фуникули-фуникула. Магичен стол пренася четири жени през времето, за да срещнат отново любим човек, да се опитат да поправят разстроени взаимоотношения, да престанат да изпитват съжаление за случилото се... Авторът поднася вълнуващи житейски истории, чудати пътувания във времето, които с нищо не ... |
|
|
От книгата ще научите интересни факти за Слава Севрюкова като: тежък ли е бил житейският ѝ път; как разбира за дарбата си; каква е връзката ѝ с цар Борис Трети и Любомир Лулчев; как обединява енергията си с Петър Дънов за общи сеанси; какъв е приносът ѝ в изследването на езотериката и свръхестественото; кои са най-лесните народни лечения, предписвани от феномена. Слава Севрюкова е една от най-почитаните български ясновидки. Тя проявява заложбите си още от дете, а с годините успява да помогне на много знатни и обикновени българи със своите предсказания и билкови рецепти. ... |
|
|
"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
