Свобода и признаване

Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”.
Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политичес­ката философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването , който през последните петнадесет години става една от централните теми на меж­дународния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за призна­ването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да изтегля никои практически и политически насочени предложения и ангажимент по отношение на това: какво трябва да бъде обществото ни днес и най-вече как да го отстояваме такова, каквото го искаме?
Вторият план е по-теоретичен или по-чисто философски: става дума за едно паралелно течащо тестване на общи понятия и възгледи за субекта, иден­тичността, рефлексивността, интерсубективността, свободата, равенството и др, така, както те функционират във философията, но и в никои по-специализирани научни дискурси през последните около сто и петдесет години. От този вто­ри план се опитвам да изтегля една обща философска теория – теория за свобо­дата и признаването като интерактивни извори на идентичността, - която предла­гам като „инструмент" за решаване на актуални проблеми, без метафизичен догматизъм, но и без постструктуралистки подплъзвания. Корените на тази теория са прагматистки, но в тях е влята Ницшеанска Кръв. Дали този опит за създаване на обща интерактивна теория е успешен и - евентуално - в каква степен, ще си проличи тепърва, важно в случая е да отбележа убеждението си, че подобни опити за пределно абстрактно теоретизиране не са безсмислени. Защото нашите практически решения на всекидневно равнище, както и емпи­ричните частнонаучни изследвания, неизбежно са във висока степен зависими от по-общите понятия и възгледи, с които подхождаме към практиката както впрочем и обратното - по-общите философски понятия биват и следва да бъдат променяни и коригирани в съгласие с актуалния ни опит. Ето защо „смесването" на двата плана на изследването ми се струва логично и продуктивно като стратегия.