Цветето на звездата ни кани да тръгнем на пътуване с човешката душа към Безкрайността. Древният принцип Познай себе си означава да обърнем взор навътре, за да провидим, че във фракталната структура на Микрокосмоса оживява отразената същина на Макрокосмоса. Въпросът за Бог остава онзи вечен Въпрос на Въпросите, който самопоражда неизчерпаемите си основания в своята отвъдност. Животът е закодирана в тайна, която чака да бъде изявена в милата усмивка, в благостта на общуването, в милосърдната постъпка, в грижата, в братството. Тогава Бог оживява в нас.
Взирането в тази божествена душа нека да е с очите на дете, лишено по природа от претенцията да назидава и проповядва от амвона, любящо и с радост, с възхитителен потрес пред чудността на Битието и силата на Небесата. Любовта иде и ние сме благословени да живеем във времена, наситени с мощните ѝ космически вибрации. Тя е обединителката на цялостната човешка личност. И тогава не Пилат, а ангелите на небесата ще възкликнат Ecce homo. За да живее в нас Бог, ние трябва да станем благи човеци. Благари. И настана време...