Заедно с появата на планетарните измерения на бизнеса, финансите, търговията и информацията, е задействан процесът на локализиране и фиксиране на мястото. Глобализацията за едни означава локализация на много други. В наши дни свободата на придвижване - неравномерно разпределено благо - бързо става важен действащ фактор. Тази книга е важен принос към развитието на социалната теория днес. Написана е не само с най-висока професионална вещина, а и с поемане на социален ангажимент от страна на автора. Начинът на мислене, както и проблемът, който поставя, са от интерес за специалисти по социология, философия, политически науки, ... |
|
|
Предложеното произведение е авторска интерпретация на философски идеи, които са включени в курс, предназначен за студенти от "Факултета по педагогика", които изучават "Философия на образованието". Заразяването с философия относно всичко, което може да обогати педагогическото като теория и като практика, е поставено в основата на това своеобразно портфолио, което съпътства студента във философстването му. Преподавателят е видим през целия път посредством подбора и тласъка, чрез който устремява търсещия ум. "Това е едно портфолио, което може да се превърне в модел за обучение от нов тип, или както ... |
|
|
Джон Лукач, авторът на "Демокрация и популизъм", обсъжда стегнато и живо важните събития през изминалия век. Той проследява как в най-динамичния от всички досегашни векове демокрацията се разраства, но също и нейните най-лоши компоненти - национализмът и популизмът. Лукач представя своята интересна гледна точка за ролята на знаковите фигури на ХХ век - Чърчил, Рузвелт, Хитлер и Сталин, като коментира и стотици други личности и феномени от всички континенти. Особено ценни в тази провокативна и написана със замах книга са множеството детайли, на които видният американски учен обръща внимание. "Нашето ... |
|
|
Основната задача, която Серж Московичи си поставя в "Машина за богове", е опровергаването на широко разпространената в социалната наука догма, според която социалните явления трябва да бъдат обяснявани със социални, а не с психологически фактори. За решаването на тази задача той анализира научното наследство на класиците на социологията Емил Дюркхайм, Макс Вебер, Георг Зимел и показва, че те не са могли да докажат постулирания от тях принцип: социалното - чрез социалното. При анализа на човешкото общество социалното може да бъде отделено от психологическото само абстрактно, в предмета на различни науки и в ... |
|
|
"Политикът е главният персонаж на сцената на посткомунистическия преход. По няколко причини. Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи ... |
|
|
Книгата интерпретира глобалната демократична промяна (на замяна на тоталитарните режими в съвременния свят) и нейните специфични проекции в Източна Европа. Централно място за анализа има тезата, че в съвременните процеси на глобална промяна ролята на обществените елити и лидерството не само нарастват, но и качествено се променят: те са призвани не просто да осъществяват властта, но и да планират и управляват системните трансформации. Авторът проблематизира различните научни предпоставки на т.нар. транзитология като унифициращ обяснителен подход към страни в преход от различен тип (от тоталитарни, авторитарни, военни и ... |
|
|
Обществото е една обективна даденост за всеки човек, за времето на целия му съзнателен живот. В него хората осъществяват своите ежедневни потребности и интереси, стремят се да утвърдят своя социален статус и да получат обществено признание. ... |
|
|
Комплект от 2 тома ... Трудът представлява продължение на Том 1. Средновековие. В него се анализира развитието на българската архитектура от периода XV – XIX век в контекста на Османската империя. В този смисъл той засяга въпроси и на имперската култура, а от там чрез нейните характеристики от различни периоди и влиянието върху българските земи. Посочва се, че това се осъществява чрез българските строители, резбари и зографи, които са главни майстори в балканските и западномалоазийските територии на държавата. Формулира се наличието на архитектурно-художествени течения в рамките на единна Българска възрожденска ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
