"Сбогувайте се с къщите, които сте построили със собствените си ръце, притиснете буза до дървото, на чийто клон сте окачили люлка, запечатайте в спомените си мъгливите, притихнали августовски вечери, малките часове на нощта, ушити от кадифе и дантела, над полята ви, всичко онова, което сте напълнили, сега ще се изпразни. Градът ви очаква, гори от нетърпение с отворени обятия, запалил е светлините си и е стоплил най-важните си улици, ще ви даде всичко..."Това пише Кари Хотакайнен в началото на своята История - силен, натоварен със смисъл роман, който формално би могъл да се нарече дистопичен, ако не носеше ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
|
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... ... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат. Това е разказ за: едно момиче; известен брой думи; един акордеонист; няколко фанатични германци; един еврейски юмручен боец; и много кражби. Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти. ... |
|
|
Потопен в историята и зареден с напрежение, "Чумни нощи" е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Когато през 1901 г. на остров Мингер избухва чумна епидемия, местните жители - мюсюлмани и християни, започват да се обвиняват взаимно. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос. След като султан Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на ... |
|
|
Имало едно време един мъж, който бил толкова зает и потънал в работата си, че душата му останала някъде зад него. Той продължил да си живее - да спи, да се храни, да работи, да кара колата си и дори да играе тенис. Понякога обаче се улавял да забелязва, че светът около него е станал някак двуизмерен, плосък, разчертан на квадратчета като в тетрадка по математика. "Изгубената душа" е шедьовър, илюстриран от Йоанна Консехо, лауреат на специалната Bologna Ragazzi Award 2018, и с текст на една от най-награждаваните и популярни полски писателки Олга Токарчук. Едно пътуване дълбоко навътре към собствената ни изгубена ... |
|
|
В едно имение в сърцето на Баия, Североизточна Бразилия, две сестри решават да отворят тайнствен куфар, скрит под леглото на баба им - малка дързост, която белязва живота им и ги свързва завинаги. Тяхната съдба, облечена в малко мистика и много реалност, рисува картини от пищната бразилска природа и земеделски традиции, от битката за оцеляване и равноправие, които все още продължават да са ежедневие в слаборазвитите райони на Бразилия. Обявена за съвременна класика, тази завладяваща история обхваща темите за семейството, корените, земята, свободата, обичаите и женската сила. Торто арадо, в превод от португалски изкривен ... |
|
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
