Критика на способността за съждение

Имануел Кант Времетраене: 0:54 мин. Момичето, което пропадна в морето Акси О Времетраене: 0:49 мин. Еволюция Сара Дарвин, Ева-Мария Садовски Времетраене: 0:59 мин. Олигарх Елена Морозов Времетраене: 1:04 мин. Седем дни през юни Тия Уилямс Времетраене: 1:01 мин. Насаме с незабравимите Виолета Цветкова Времетраене: 1:07 мин. Всичко за спомен Стеф Джагър Времетраене: 0:50 мин. Крадецът на трупове и други страшни разкази Робърт Луис Стивънсън Времетраене: 0:52 мин. Плажът Алекс Гарланд Времетраене: 1:02 мин. Блусът на мъртвеца Рей Селестин Времетраене: 1:09 мин. Генът на съмнението Никос Панайотопулос Времетраене: 1:03 мин.

Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука.

Предговор към българския превод
Критика на способността за съждение
Предговор към първото издание от 1790 г.
Увод

• За делението на философията
• За областта на философията изобщо
• за критиката на способността за съждение като средство за свързване на двете части на философията в едно цяло
• За способността за съждение a priori законодателствуваща система
• Принципът на формалната целесъобразност на природата е трансцедентален принцип на способността за съждение
• За свързването на чувството на удоволствие с понятието за целесъобразност на природата
• За естетическата представа за целесъобразност на природата
• За логическата представа за целесъобразност на природата
• За свързването на законодателствата на разсъдъка и на разума чрез способността за съждение
• Подразделение на цялото съчинение

Критика на естетическата способностза съждение

• Аналитика на естетическата способност за съждение
• Аналитика на красивото
• Първи момент на съждението за вкуса според качеството
• Съждението на вкуса е естетическото
• Удоволствието, което определя съждението на вкуса, е лишено от всякакъв интерес
• Удоволствието от приятното е свързано с интерес
• Удоволствието от доброто е свързано с интерес
• Сравнение на трите специфично различни вида удоволствие
• Втори момент на съждението на вкуса, а именно според неговото количество
• Красивото е това, което се представя без понятия като обект на всеобщо удоволствие
• Сравнение на красивото с приятното и доброто посредством гореспоменатия признак
• Всеобщността на удоволствието се представя в едно съждение на вкуса само като субективно
• Изследване на въпроса, дали в съждението на вкуса чувството на удоволствие предхожда преценката на предмета или обратното
• Трети момент на съжденията на вкуса според отношението на целите, което е поставено за разглеждане в тях
• За целесъобразността изобщо
• Съждението на вкуса няма в основата си нищо освен формата на целесъобразността на един предмет (или на начина на представяне на същия)
• Съждението на вкуса почива върху априорни основания
• Чистото съждение на вкуса е независимо от привлекателност и емоция
• Пояснение с примери
• Съждението за вкуса е напълно независимо от понятието за съвършенство
• Съждението за вкуса, с което един предмет се обявява за красив при условието на едно определено понятие, не е чисто
• За идеала на красотата
• Четвърти момент на съждението на вкуса според модалността на удоволствието от предмета
• Какво е модалността на едно съждение на вкуса?
• Субективната необходимост, която приписваме на съжденията на вкуса, е обусловена
• Условието за необходимостта, която едно съждение на вкуса предполага, е идеята за едно общо чувство
• Дали може с основание да се предпоставя едно общо чувство
• Необходимостта от всеобщо съгласие, която се мисли в едно съждение на вкуса, е субективна необходимост, която се представя като обективна при предпоставката на едно общо чувство
• Обща забележка към първата секция на аналитика
• Аналитика на възвишеното
• Преход от способността за преценка на красивото към тази за преценка на възвишеното
• За подразделението на едно изследване на чувството за възвишеното
• За математически възвишеното
• Изясняване на името възвишено
• За определянето на величината на природните неща, което се изисква за идеята за възвишеното
• За качеството на удоволствието в преценката на възвишеното
• За динамически-възвишеното на природата
• За природата като сила
• за модалността на съждението върху възвишеното на природата
• Обща забележка към експозицията на естетическите рефлектиращи съждения
• Дедукцията на чистите естетически съждения
• Дедукцията на чистите съждения върху предметите на природата бива да бъде насочена не към това, което наричаме в нея възвишено, а само към красивото
• За метода на дедукцията на съжденията на вкуса
• Първа особеност на съждението на вкуса
• Втора особеност на съждението на вкуса
• Не е възможен никакъв обективен принцип на вкуса
• Принципът на вкуса е субективният принцип на способността за съждение изобщо
• За задачата на една дедукция на съждението на вкуса
• Какво собствено се твърди a priori за един предмет в едно съждение на вкуса
• Дедукция на съжденията на вкуса
• Забележка
• За съобщимостта на едно усещане
• За вкуса като един вид sensus communis
• За емпиричния интерес към красивото
• За интелектуалния интерес към красивото
• За изкуството изобщо
• За изящното изкуство
• Изящното изкуство е изкуство, доколкото същевременно изглежда да е и природа
• Изящното изкуство е изкуство на гения
• Разясняване и потвърждаване на горната дефиниция за геният
• За отношението на гения към вкуса
• За способностите на духа, които съставляват геният
• За свързването на вкуса с гения в произведения на изящното изкуство
• За подразделението на изящните изкуства
• За свързването на изящните изкуства в едно и също произведение
• Сравнение не естетическата стойност на изящните изкуства помежду им
• Забележка
• Диалектика на Естетическата способност за съждение
• Представяне на антиномията на вкуса
• Разширение на антиномията на вкуса
• Забележка I
• Забележка II
• За идеализма на целесъобразността на природата, както и на изкуството като единствен принцип на естетическата способност за съждение
• За красотата като символ на нравствеността
• Приложение. Върху учението за метода на вкуса

Критика на теологическата способност за съждение

• Аналитика на теологическата способност за съждение
• За обективната целесъобразност, която е чисто формална за разлика от материалната
• За относителната целесъобразност на природата за разлика от вътрешната целесъобразност
• за особения характер на нещата като природни цели
• Нещата като природни цели са организирани същества
• За принципа на преценката на вътрешната целесъобразност в организирани същества
• За принципа на теологическата преценка върху природата изобщо като система на целите
• За принципа на теологията като вътрешен принцип на науката за природата
• Диалектиката на теологическата способност за съждение
• Какво нещо е антиномия на способността за съждение
• Представяне на тази антиномия
• Подготовка за решението на тази антиномия
• За различните системи върху целесъобразността на природата
• Никоя от горните системи не постига това, което твърди
• Причината за невъзможността да се третира догматично понятието за една техника на природата е необяснимостта на една природна цел
• Понятието за обективна целесъобразност на природата е критически принцип на разума за рефлектиращата способност за съждение
• Забележка
• За своеобразността на човешкия разсъдък, чрез която понятието за природна цел става възможно за нас
• За съединяването на принципа на всеобщия механизъм на материята с теологическия в техниката на природата

Приложение

• Учението на метода на теологическата способност за съждение
• Дали теологията трябва да се третира като принадлежаща към учението за природата
• За необходимото подчиняване на принципа на механизма под теологическия в обяснението на едно нещо като природна цел
• За присъединяването на механизма към теологическия принцип в обяснението на една природна цел като природен продукт
• За теологическата система във външните отношения на организираните същества
• за последната цел на природата като теологическа система
• За крайната цел на съществуването на един свят, т.е. на самото творение
• За физикотеологията
• За етикотеологията
• Забележка
• За моралното доказателство за съществуването на бога
• Ограничение на валидността на моралното доказателство
• Забележка
• За ползата от моралния аргумент
• За начина на признаване на едно съждение за истинно в едно теологическо доказателство за съществуването на бога
• За начина на признаване на едно съждение за истинно чрез практическа вяра
• Обща забележка към теологията
• Именен показалец
• Предметен показалец