Монографията е първото и единствено до наши дни цялостно изследване за живота, художественото творчество и обществената дейност на всепризнатия "Патриарх на българската литература". За да я напише, авторът изчита огромна литература - от най-малкото наглед съобщение във вече забравен вестник и някъде пазени писма до спомени и близо 170 книги. Опознал всяка стъпка в жизнения и творчески път на Иван Вазов, семейната и обществената среда в родината, Румъния и Русия, а също и определящи за онова време личности, събития и течения, авторът възприема прилагания у нас до края на миналия век модел за монографично представяне на знакови за словесното изкуство творци. Улеснен от възможностите на този модел и от богатата документална база в музея "Иван Вазов", Величко Вълчев съумява да пресъздаде трайното в многостранната връзка на писателя с националните идеали и добродетели на своя народ, с възхода и пагубните сътресения в неговото далечно минало, през Възраждането и в последвали периоди.
"Иван Вазов доказва, че българският език е богат и цветист, че има слова и за нежност и, за силна омраза, че е годен да предава различни отсенки на мисълта, да тълкува дълбоки човешки чувства и преживявания. И той многократно подчертаваше тия негови достойнства."
Величко Вълчев