Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век

Монографията е посветена на онтологико-гносеологическите самобитни специфики на българската философска история, която, "центрирана" чрез идеите на Димитър Михалчев, е същностно свързана със западноевропейската и руската философия и по този начин е органична част от европейската традиция. Основен концептуален замисъл е осъществяване на прехода от изучаването на формирането на българските философски традиции към тяхното възпроизвеждане като актуален вариант, в който се пресичат универсалното и националното, глобалното и регионалното.

Димитър Цацов, ст.н.с., д.ф.н. в Института за философски изследвания при БАН, работи в областта на историята на философията, онтологията, гносеологията, социалната философия. Автор е на десетки студии, статии, монографии, от които по-важните са: "Квантовите идеи в България" (1993), "Към теорията на философската история" (1994), "Между натурфилософията и онтологията" (1995), "В търсене на самобитното" (1996), "Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов" (1999), "Дебатът психологизъм-антипсихологизъм" (1999, в съавторство), "Философският път на Димитър Михалчев" (2002), "Източноевропейската философска школа. Презентационизмът в Русия и България" (2003) и други.