В сборника "Българският език през XX век" са очертани тенденциите в развитието на българския език, направена е оценка на съвременната българска езикова ситуация, откроява се модерната съвременна методология, прилагана в научните изследвания. Постигнатите резултати, тематичното разнообразие, навременното отразяване на езиковите промени, особено след промените, настъпили в Източна Европа след 1989 г., показват, че науката за българския език през XX в. е извървяла път на непрекъснато развитие и извисяване, на изравняване със стандартите на европейската и световната лингвистика.
Внимателният прочит на целия сборник показва, че в края на отминаващия XX век за езиковедите българисти задачите, пред които са изправени, са ясни и без отлагане те ще бъдат задължени да ги изпълняват при по-нататъшното изследване и описание на българския език като част от общоевропейското комуникационно общество при запазване на неговата национална идентичност.
Василка Радева е родена в Русе. Възпитаничка е на СУ "Св. Климент Охридски", където завършва специалността "Българска филология" и до пенсионирането си е преподавателка във Факултета по славянски филологии. През 1974 г. ѝ е присъдено научното звание доктор, а през 1994 г. - доктор на филологическите науки. Израз на научните ѝ интереси и занимания са както четените лекции по фонетика, лексикология, диалектология, ареална лингвистика, лексикална семантика, сравнително славянско словообразуване, така и публикуваните 12 книги и монографии и над 200 научни статии.