Извори на българската етнография - том 5
Българи бежанци и етнокултурни традиции XIX-XX век

Сборникът е съставен изцяло от архивни материали. Те са подбрани с оглед на компактната етноложка информация за традиционната култура на българите от Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, изпитали по силата на жестоките исторически превратности трудностите на миграцията и бежанския живот. Покрай официалните документи от служебно ангажирани лица в сборника натежават описанията на непосредствени участници в миграционните процеси или на техни наследници. Те именно не само пазят спомена за семейна и родова история, но предават много точно културните характеристики и етническите традиции на предците си. Показана е етнографската характеристика на българите от тези райони като част от общобългарската културна система.

Предговор (М. Василева)
Българи от Тракия

• Данни за произхода на жителите на с. Шеремет, Провадийско, и за имотното им състояние през 1880 г. - 11 авг. 1880 г.
• Данни за селата в бившата Варненска губерния, в които са заселени семейства от Одринска Тракия - 1880 г.
• "Списък на черкезките земи, които ся намират в Шуменското окръжие", съдържащ данни за земите и горите на черкезките села и мнение на властта за настаняване на преселници в тях - 1880 г.
• Сведение за състоянието на земята в Провадийски окръг през 1880 г., която е била владение на татари и черкези - 1880 г.
• Поименен "Списък за преселниците в града Варна 1880 г.", който съдържа данни за техния брой, окръга, от който идват, знанието на главата на семейството и количеството земя, дадена им от Общинското управление - 1880 г.
• Журнално постановление на Варненския окръжен управителен съвет на зададени му въпроси относно заселването в града и прилежащите му села на нови жители - 1881 г.
• Из описание на град Одрин и Одринска каза с данни за основните поминъци, търговията и етноконфесионалния състав на населението, отразен в статистически таблици - 1898 г.
• Пълно описание на лятна женска носия от с. Чопкьой, Узункьоприйско - 1910 г.
• Разказ на местен жител от българското селе Пенека, Визенско, за създаването му, местностите, поминъка на населението и изселването му - не по-късно от 1913 г.
• Из разказ на местен жител "Сведения за с. Пенека, Визенска околия" и за преселването на жителите му в България през 1913 г. - не по-късно от 1913 г.
• Отговорите по въпросник на бежанци от с. Пенека, Визенско и с. Урумбегли, Бунархисарско, относно преселването им през 1913 г. в България и сведения за живота им в Одринска Тракия - не по-късно от 1913 г.
• Данни за основаването и изселването на с. Хидилия, Одринско, и за известни месности, облекло, поминък, обичаи и личности - не по-късно от 1913 г.
• Из описание на с. Еникьой, Узункьоприйско, за името на селището, състава и физическия тип на населението, хигиената, поминъците (земеделие, зеленчукопроизводство, скотовъдство, бубарство, занаяти и др.), сватбени и погребални обичаи, народна медицина, направено по спомени на тракийски бежанци в с. Синапово, Варненско - не по-късно от 1913 г.
• Описание на преселването на едно семейство от с. Чанакча, Чаталджанско, през 1913 г. - 1918 г. в България - 1913-1918 г.
• Спомени за местоположението , природните дадености, поминъка, обичаите и говора в село Имрихор до Цариград, усилията за отстояване на българската идентичност и въвеждане на българския език в църковните служби и училището след Хуриета, а също и за преживяното от населението през Балканските войни до насилственото му изселване в България - не по-късно от 1914 г.
• Из етнографски бележки и наблюдения за живота на български бежанци от Одринско - не по-късно от 1914 г.
• Из отговорите по въпросник на бежанци от с. Пишман-кьой, Малгарско, относно преселването им през 1913-1914 г. в България, с данни за живота им преди да се изселят - не по-късно от 1914 г.
• Из записки за живота на българи, бежанци от Булгаркьой, със сведения за изселването им през 1913 г. - не по-късно от 1915 г.
• Из кратки описания на български села в Гюмюрджинска околия от края на XIX и началото на XX век, съдържащи данни за големината и броя на жителите им, за поминъка, църковното и училищното дело, както и за трагичната им съдба по време на Балканските войни и принудителното им изселване от родните места, събрани от тракийски бежанци - не по-късно от 1925 г.
• Из дипломна работа "Етнографско изследване на село Еникьой, Узункьоприйско, преселени в село Синапово, Елховско" - материали за историята на заселването му, стопанство, физикоантропологична характеристика на населението, родствена терминология, взаимопомощ, семейни и календарни обичаи, народна метеорология и описание на преселването му в село Синапово през 1913 г. - не по-късно от 1929 г.
• Отговорите по въпросник на бежанец от с. Ени-кьой, Дедеагачко, които съдържат кратки сведения за живота на населението в Одринска Тракия и изселването в България - не по-късно от 1929 г.
• "Материали за с. Малък Дервент, Софлийско", с подробни данни за поминък, мъжко и женско облекло, обичаи и обреди, търговия и занаяти, религиозна принадлежност, род, семейство, детски игри, музикални инструменти - не по-късно от 20-те години на ХХ в.
• Част от дипломната работа "Бежанско население на град Кърджали", която съдържа сведения за историята на града и населените тук българи от Гюмюрджинско, роднинска терминология, описание на родилни, сватбени и погребални обичаи - не по-късно от 20-те години на ХХ в.
• Отговорите по въпросник на бежанец от с. Таякадън, Чаталджанско, относно преселването на местното население в България и данни за живота му в Одринска Тракия - не по-късно от 20-те години на ХХ в.
• Из спомени на бежанци за местности, водоизточници, беритба, на паламуд (бадеми), добив на риганово масло, пчеларство, овцевъдство, семейни обичаи, нрави, селищно устройство и управление, чумна епидемия и други в родното им село Сачанли, Западна Тракия - не по-късно от 20-те години на ХХ в.
• Кратки бележки за исторически събития, родове и личности, сведения за поминъка, облеклото, обичаите и говора в Делиюнуз, Деркос, Чанакча и други български села в околностите на Цариград от края на XIX в. и началото на ХХ в., записани от тракийски бежанец, живущ в село Крайморие, Бургаско - не по-късно от края на 20-те години на ХХ в.
• Из спомени за историята, землището, пътищата и транспорта, поминъците, сватбените обичаи, както и сведения за културно-просветното дело, исторически събития по време на войните на Балканите и по-важни случки от живота на българите в село Хаджилар, Гюмюрджинско, събрани и записани по разкази на бежанци преселници в Ямболско, Тополовград и Кърджали - не по-късно от края на 20-те години на ХХ в.
• Сведения за жителския състав на Тополовград, легенди за името на селището, транспорт, съобщения и благоустройство, извлечени от дипломна работа "Етнографско изследване на Тополовград, Бургаска област" - не по-късно от края на 20-те години на ХХ в.
• Извадки от ръкописния труд на Мара Михайлова "Село Чобанкьой (Овчарово), Дедеагачко, Западна Тракия", съдържащи историко-географски сведения за селото до началото на ХХ в., разкази за чумата и бягствата от нея, за болести по домашните животни и народнолечебни практики, за възникването и развитието на градинарството, за бубарството и добива на риганово масло и др. - между края на XIX в. и 50-те години на ХХ в.
• Из описание на Мара Михайлова на сватбата в с. Чобанкьой, Дедеагачко - между края на XIX в. и 50-те години на ХХ в.

Българи от Добруджа

• Из "Народописни материали за Добруджа. Спомени", събрани от свещеник Павел Атанасов - 30-те - края на 80-те години на XIX в.
• Списъци на българските преселници от Тулча и Кюстенджа, пристигнали във Варна - ноември 1940 г.
• Данни според официални описи за размера и стойността на изоставените от българите недвижими имоти в Северна Добруджа - декември 1940 г.
• "Сведения за настаняване на преселниците от Северна Добруджа", изготвени от комисаря по преселването Атанас Узунов - 1940 г.
• Доклад от Атанас Ив. Узунов за преселването на българи от Северна и Южна Добруджа с данни за конкретните действия на административните, военните и здравните служби - януари 1941 г.
• Спосък на околиите и селата в Южна Добруджа с броя на настанените в тях българи от Северна Добруджа - 1941г.

Българи от западните покрайнини

• Описание на семейни и календарни празници, обичаи и вярвания в Цариброд и Царибродско - края на XIX в. - началото на 30-те години на ХХ в.
• Част от дипломната работа "Етнографско изследване на село Градини, Царибродско" с данни за историята на селото и живота на българите в него, описание на детски играчки, физически и духовен тип, народен мироглед - не по-късно от 40-те години на ХХ в.
• Част от дипломната работа "Етнографско изследване на град Цариброд", посветена на историята на селището и живота на българите в него - родове и роднинска терминология, физически тип, жилище и хигиена, семейни и календарни обичаи, мирогледни представи - не по-късно от 40-те години на ХХ в.
• Извадки от дипломната работа "Етнографско изследване на царибродския квартал в София" с материали за историята на създаването му и благоустройството му, описание на семейните обичаи и традиционния календар на преселеното от Цариброд българско население - не по-късно от 40-те години на ХХ в.
• Откъси от дипломната работа "Етнографско изследване на квартал "Надежда", които съдържат сведения за възникването, благоустройството, културния му живот и за семейните обреди, празничните обичаи и вярванията в митологични същества сред основното за квартала преселническо население от Цариброд - не по-късно от 40-те години на ХХ в.

Справочен Апарат

• Географски показалец
• Показалец на личните имена
• Предметно-тематичен показалец
• Речник на диалектни, остарели и чужди думи и изрази