Философията "Майната му!“

Най-висшият духовен принцип за разрешаване на всекидневни проблеми. "Философията "Майната му!” е западният еквивалент на източната идея за освобождаване и релаксиране от всичко онова, в което сме се вкопчили и което ни тормози. След като изучава в дълбочина различни древни и съвременни духовни учения, Джон Паркин разбира, че източникът на страданието е прекалената привързаност, а пътят към спокойствието е свободата. Проблемът при нас, съвременните хора, е, че ние сме нервни, напрегнати и неспокойни и имаме потребността да контролираме всичко. Ето защо се нуждаем от някаква дръзка команда, която умът ни да разпознае и да му донесе спонтанно усещане за релаксация.

А каква по-добра команда от "Майната му!":

• когато казвате "Майната му", вие се освобождавате от нещо – нещо, което ви причинява болка
• когато казвате "Майната му", вие спирате да вършите нещо, което не ви е приятно, и започвате да правите това, което винаги сте искали, спирате да слушате околните и най-накрая започвате да слушате себе си
• когато казвате "Майната му", вие преставате да се тревожите и да искате и в крайна сметка сте невероятно щастливи да бъдете себе си и да живеете тук, в настоящия момент.

Следването на философията „Майната му” не изисква нито едно от следните неща:

• молитви
• пеене на мантри
• медитиране
• носене на сандали
• развиване на убеждението, че си прав, а всички останали грешат
• убиване на хора
• носене на оранжево
• отказ от любими занимания
• спазване на правила
• да се преструваш, че си щастлив, когато не си
• да казваш „амин”, освен ако наистина не го искаш

А какво тогава включва?
С много чувство за хумор, самоирония и духовити сравнения Джон Паркин ни предлага да възприемем една нова нагласа към т.нар. „проблеми” в живота. Да кажеш „Майната му” на работата си – обяснява той – не значи да я зарежеш, а да се освободиш от нуждата да бъдеш перфектен и да си позволиш да работиш толкова добре, колкото можеш. Да кажеш „Майната му” във връзката си, не значи да я прекратиш, а да престанеш да следиш всяка стъпка на човека до теб и да очакваш той да те прави щастлив във всеки един момент. И така е във всяка една област на живота.
Всекидневието на съвременния човек, казва Паркин, е изпълнено с прекалено много смисъл. Като малки деца ние сме спонтанни – смеем се, когато ни е приятно, и плачем, когато ни боли. С времето обаче ние се научаваме да търсим удоволствието и да избягваме болката, а заедно с това все повече неща започват да придобиват смисъл. Колкото повече имаме нужда да бъдем приети от другите, толкова по-важно е за нас одобрението на околните. Колкото по-добри професионалисти искаме да бъдем, толквова по-значима е работата за нас. И т.н., и т.н. Докато в един момент животът ни не се изпълни с толкова смисъл, че забравяме да живеем и се вкопчваме във всяко едно от тези важни за нас неща. А вкопчването и смисълът, обобщава Паркин, са болка.
Книгата му разкрива как бихме могли да кажем „Майната му” на всеки един проблем, на всичко, което ни тежи и обсебва ума ни – на одобрението на хората, на собствените си очаквания, на стреса в службата, на негодуванието, че партньорът и децата ни не са такива, каквито искаме да бъдат.

Да живееш с чувство за хумор. Да придаваш по-малко значение на нещата. И да не се вземаш твърде насериозно – това са опорните точки на философията „Майната му”, която всеки един човек би могъл да следва.

Джон Паркин е син на англикански проповедници, който двадесет години изучава източните учения и прилага на практика тяхната мъдрост. Основател е на холостичния център „The Hill That Breathes” (Хълмът, който диша) в Италия, където води курсове в духа на философията „Майната му”.