"Някъде през 90-те.Книгата е част от поредицата Нова българска проза на издателство Ерго.
Беше краят на октомври. Един от последните хубави дни, които само ти напомнят, че лошото идва и единственият начин да живееш е все едно няма утре. Когато Ивича и Вале чуха, че банда пънкари окупират Пиротска, хвърлиха фасовете, допиха на една глътка бирите си и скочиха в града. Предвкусвайки заформянето на скуота, плуваха през падащата вечер и дори белите им дробове предатели сега бяха техни съюзници.
Наши дни, но колко да са наши.
Ева отвори очи. Не помнеше нищо. Или поне така ѝ се искаше. Свита на точка до стената в долния ъгъл на голямото си легло, трепереше несъзнателно в ритъма на обиден малък бог. В погледа ѝ влезе бяла котка. Скочи на леглото, сгуши се в нея и замърка тихо като Дейвид Боуи."
Из книгата
Никола Лалов е роден в София преди 45 години и все още този град е негов дом. Завършил е История в СУ Св. Климент Охридски и 20 години работи като журналист. Най-уютно се чувства с музика в ушите из софийските улици. От ученик свири в различни групи, сред които КПД-0, Headstall и The Barbarones, а музикалните субкултури са част и от дебютния му роман Република Пиротска.