"Всичко започна с една детска мечта. И аз, навярно като някои варненски момчета израснали по плажовете, бленувах да пътувам по света и стигна нови хоризонти. Реших да напиша тази книга, когато вече осмислих, че съм обиколил глобуса. И сигурно е станало на остров Гозо - островът на Калипсо. Дори се приготвих за снимка и държах в ръцете си земното кълбо. Имаше естествено и закачка: реших да си навия крачолите на панталона, като знак, че морето ми е вече до колене! Също като в разказите на Петър Незнакомов за петте океана. Незабравима за мен е историята му за Васко Нунес де Балбоа, смятан преди за първия европеец стигнал до Панама и брега на Тихия океан. И когато се разхождал горд на брега на един Нов свят, пише авторът, този капитан-завоевател също си навил крачолите, защото морето вече му било до колене. И оттам идвал известният нам израз "морето му е до колене". Снимката е от времето, когато вече живеехме на остров и си мислих, че ще векуваме на Малта, но Всевишният ми избра съвсем, съвсем неведом път.
Друга причина да напиша тази книга е, че в България дълго време си останах чужденец, а на моменти бях неадекватен и често пъти смешен към местните стереотипи и социален фолклор. Дори някои хора ме питаха: Ти пък откъде идваш?! В допълнение смятам, че Рóдовата памет е това, което сме длъжни да съхраняваме и да я оставим в наследство за поколенията след нас. Ако я опазим род по род, ще се съхраним и като народ! И така сметнах за необходимост да си напиша моята история, с моята приказка. Днес мечтая да живеем така, че да съхраним корените си, заедно с добродетелите си и духа на времето, когато сме се борили като родолюбци и представители на България по света. Така ще завещаем на децата ни корените си. Корени и крила! Мечтая да си имаме домашен параклис до къщата и пилон; да издигнем Българското знаме и знамето на Рóдовата памет. И там някъде до него, да има упътващи табели за Лонгоза, до остров Таити - откòлешна мечта, и пътен знак към Небесата."
Валентин Петранов
