Захарното момиче

Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели.

Първата си белетристична творба, фейлетона Биномът на Нютон, Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само игра на сенките, както е и заглавието на един от неговите сборници.

Към края на 1920-те години Минков се преориентира към по-друг вид разкази. Изоставя своите ранни страшни творби, започва да иронизира демоничните герои и сюжети. Показателен за това е разказът Къщата при последния фенер, където е развенчан митът за призраците. Погледът на учения е прогонил и последния призрак от този свят.

В друга част от разказите си от 1930^-те години Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от скуката в по-широк план - като невъзможност да се изживее смислено животът. Там следва голямата традиция на европейската литература - темата за така наречения малък човек. Това е обикновеният, неизвестен човек, който е изцяло зависим от прищевките на действителността. Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник. Със своите творби Минков се утвърждава сред първите значими представители на фантастичното в българската литература.

Част от неговите произведения са:

• Маскираната лисица;
• Как гарджето стана певец;
• Дамата с рентгеновите очи;
• Приказки и други.

"Имаше някога в едно омагьосано царство една чудна градина. Всичко в тая градина бе направено от захар: и цветята, и дърветата, и пеперудите, и птичките, та най-сетне и малкото златокосо момиче, което седеше по цял ден на една захарна пейка в градината и плетеше захарна тантела със захарни игли."
Из книгата

Илюстрации: Петър Чуклев.